Морах кимна.
— Имаш нужда от доста късмет и доста сила, за да постигнеш това — каза тя замислено. — Сещам се само за един начин — тя направи пауза.
Алис се приведе напред.
— Кажи ми — нареди тя.
— Договор — каза Морах простичко. — Договор със самия дявол. Накарай го да те опази от младия лорд, да му внуши да насочи погледа си другаде. Знам достатъчно за черните изкуства, за да ти дам напътствия. Можем да призовем мрачния повелител, той със сигурност ще дойде заради теб — за такава свята малка душа като твоята. Можеш да си осигуриш завинаги желаните удобства. Това е пътят ти към спокойствието, реда и безопасността. Обречеш ли се на дявола, никога вече няма да бъдеш обикновена жена.
За миг Алис се поколеба, сякаш се изкушаваше да се обърне внезапно към ада, но после отпусна лице в ръцете си и изстена измъчено.
— Не искам да го правя — изплака тя, сякаш отново беше малко момиче. — Не искам, Морах! Искам някакъв среден път. Искам малко богатство и малко свобода! Искам да бъда отново в манастира с майка Хилдебранд. Страхувам се от дявола! Страхувам се от ловеца на вещици! Страхувам се от младия лорд и студената му като лед съпруга! Искам да бъда някъде на безопасно място! Твърде млада съм за тези мрачни избори! Не съм достатъчно възрастна, за да се опазя сама! Искам майка Хилдебранд! Искам майка си!
Тя избухна в буен плач, със заровено в ръцете ѝ лице, накланяйки се леко към Морах, сякаш безмълвно молеше за прегръдка. Морах сключи ръце и опря брадичка върху тях, втренчена в огъня, докато чакаше Алис да се успокои. Ни най-малко не се беше трогнала от скръбта ѝ.
— Не съществува безопасност нито за теб, нито за мен — каза тя спокойно, когато Алис се поуспокои. — Ние сме жени, които не приемат реда, налаган от мъжете. Няма безопасност за такива като нас. Нито сега, нито когато и да било.
Риданията на Алис отслабнаха, сблъскали се с непоклатимото като скала, мрачно безразличие на Морах. Тя млъкна и започна да търка лице с ръкава на фината си вълнена рокля. Едно парче дърво в огнището се прекърши и се разгоря с жълт пламък.
— Тогава ще се върна в замъка и ще рискувам — каза Алис, примирена.
Морах кимна.
— Навремето Светата Дева ме избра — каза Алис с много нисък глас — сякаш споделяше свещена тайна. — Изпрати ми знак. Макар да прегреших дълбоко, надявам се и вярвам, че тя ще ме упъти как да се върна при нея. Ще приеме покаянието ми и ще ми даде опрощение. Не може да ме е избрала, за да ме види как пропадам.
Морах повдигна вежда, заинтригувана.
— Зависи каква богиня е — каза тя разсъдливо. — Има някои, които биха те избрали единствено за да видят провала ти. Именно това им доставя радост.
— О! — Алис сви нетърпеливо рамене. — Ти си езичница и еретичка, Морах! Губя си времето, като говоря с теб.
Морах се ухили, без да се разкайва.
— Тогава не говори с мен — каза тя спокойно. — Твоята Повелителка те е избрала. Значи тя ще те опази, за да играеш нейната игра, каквато и да е тя. Уповавай се на нея, мое благочестиво агънце! Какво търсиш тук тогава, защо искаш да ти гадая по руните и се молиш за бъдещето?
Алис приведе рамене и сключи ръце.
— Младият лорд представлява опасност за мен — каза тя. — Той може да ме отнеме от нашата Повелителка. И тогава ще бъда изгубена.
— Нима Тя не би го ослепила, за да те спаси? — запита Морах саркастично. — Няма да протегне святата си десница, за да му попречи да те опипва?
Алис я погледна навъсено.
— Трябва да намеря начин да се защитя. Той иска да ме има за свое забавление — каза тя. — Заповяда ми да отида в стаята му довечера. Ако ме насили, никога няма да мога да се върна при монахините. Той ще ме използва и ще ме захвърли, а жена му ще ме изпъди. Ще имам истински късмет, ако изобщо успея да се измъкна от помещението на стражите, след като разберат, че младият лорд е приключил с мен.
Морах се изсмя.
— Тогава по-добре си дръж краката кръстосани и не забравяй латинския — каза тя. — Моли се на твоята Повелителка, и вярвай на стария лорд. — Тя помълча. — Ако си готова да паднеш дотам, че да ги вземеш, моя светице, знам някои билки, които ще те направят по-малко привлекателна за него.