Алис вдигна поглед.
— Не мога да убивам страстта му — предупреди тя. — Старият лорд забрани това и ще ме държи под око. Не мога да давам на Хюго нищо, което да намали похотта му.
Морах се надигна от пода и отиде до китките с билки, които се полюшваха, провиснали от гредите на тавана.
— Ти си тази, която ще пие това — каза. — Приготвяй отвара от него, всяка сутрин, и я пий, докато изстива. Тя убива желанието на мъжа към жената, която я пие.
Алис кимна.
— А какво се използва, за да се притъпи желанието на някоя жена? — попита тя небрежно.
Морах се обърна, тъмното ѝ лице под буйната сива коса светна дяволито.
— Женското желание? — каза тя. — Но, моя малка монахиньо, моя скъпоценна девице, коя е тази страстна жена? Говорехме за младия лорд и как той се стреми да отнеме святата ти девственост!
— Стига — каза нацупено Алис. — Питах за една от жените в замъка.
Морах се изкиска.
— Ще трябва да се срещна с нея — каза тя лукаво. — Тази жена млада ли е или стара? Познала ли е мъж, или е девица? Копнее за неговата любов, за предаността му — или просто е разгорещена и ѝ се иска тялото му да я притисне, и копнее за неговата влага в себе си и да почувства как ръцете му обхождат тялото ѝ?
Алис се изчерви като роза.
— Не знам — каза тя мрачно. — Ако ме попита отново, ще ти я доведа.
Морах кимна, с развеселено искрящи очи.
— Направѝ го, хубава Алис — каза. — Непременно ми я доведи.
Алис пъхна китката билки в джоба си.
— Нещо друго? — попита тя. — За да угася пламенността на Хюго? Нещо друго, което трябва да направя?
Морах поклати глава.
— Нямам други билки, но можеш да ми донесеш малко восък за свещи, когато дойдеш другия път, и ще направя изображения на всички тях — предложи тя. — Ние с теб ще превърнем всички тях в кукли, които да изпълняват волята ни.
Очите на Алис се разшириха.
— Това не може да се направи! — възкликна тя.
Морах се усмихна зловещо и кимна.
— Никога не съм го правила преди — каза тя. — Това е дълбока магия, много дълбока. Но старата жена, която беше тук преди мен, ме научи на думите. Тази магия никога не се проваля, само че…
— Само че какво? — попита Алис. Потръпна, сякаш внезапно ѝ стана студено. — Само че какво? — попита тя.
— Понякога те разбират погрешно.
Алис се приближи малко.
— Какво? — попита тя. — Кой разбира погрешно?
Морах се усмихна.
— Вземаш фигурките и ги обвързваш със силна магия. Разбираш ли?
Алис кимна, с бледо лице.
— Нареждаш им да изпълняват волята ти. Заповядваш им да направят каквото желаеш.
Алис кимна отново.
— Понякога те не разбират правилно — каза Морах, с много нисък глас. — Чувала съм за една жена, която наредила на любимия си да се съживи отново. Той бил умрял от чума, и на нея ѝ било непоносимо да го изгуби. Направила восъчната кукла, докато той лежал студен и покрит с петна, в съседната стая, целият в отоци. Когато накарала куклата да върви, той също тръгнал, точно както тя заповядала.
Алис преглътна, за да раздвижи стегнатото си гърло.
— Значи бил по-добре?
Морах се изкикоти — нисък смях, от който я побиха ледени тръпки.
— Не — каза тя. — Бил мъртъв и студен, цял във възпалени рани, с безизразни очи, със сини устни. Но вървял зад нея, както била наредила; вървял зад нея, където и да отидела.
— Призрак? — попита Алис.
Морах сви рамене.
— Кой знае?
Алис поклати глава.
— Това е противно и нечестиво — възкликна тя. — Това са черни изкуства, Морах! Нечестиви като твоя договор с дявола. Казах ти преди, че няма да се докосна до магията. Изкушаваш ме и не ми носиш нищо добро!
— Почакай, докато изпаднеш в нужда — каза Морах с унищожителен тон. — Почакай да изгладнееш. Почакай, докато изпаднеш в отчаяние. А после ми донеси восъка. Когато изпаднеш в отчаяние — а това ще ти се случи, ангелче мое — ще се възползваш с радост от моите сили.
Алис не каза нищо.
— Гладна съм — каза Морах рязко. — Донеси ми храната, и да ядем. Имам достатъчно дърва само за още един час; на сутринта можеш да събереш още.
Алис я погледна с омраза.
— Ръцете ми започват да стават по-меки — каза тя. — А ноктите ми са чисти и отново растат. Можеш сама да си донесеш дърва, Морах. Донесох ти храна и пари, това трябва да е достатъчно.
Морах се засмя — рязък, остър звук.
— Значи малката девица има и нокти, така ли? — рече злорадо тя. — Тогава ще ти кажа — имам си цяла хубава купчина с дърва зад къщата. Сега донеси храната.