Глава 6
През ноември, докато дните ставаха по-мрачни и студени, работата на Алис като писар на стария лорд се увеличаваше. Той отслабваше и се уморяваше бързо. Пристигнеше ли пратеник с писма на английски или латински, викаше Алис да му ги чете: беше твърде изтощен, за да ги разгадава сам. Когато младият лорд Хюго идваше да му съобщава за присъдите, издадени в околността, за споровете за граници на имоти, или новини от по-широкия свят, от Съвета на Севера или чак от Лондон, той държеше Алис да бъде край него. Понякога тя записваше думите на младия лорд, понякога само стоеше зад стола на стария и слушаше. После, щом Хюго си тръгнеше, развял вихрено тъмночервеното си наметало, намигвайки дяволито на Алис, старият лорд молеше Алис да му повтори онова, което беше съобщил Хюго.
— Така мънка! — възкликваше той.
Алис вече си беше изяснила причините за напрежението между стария и младия лорд. Младият лорд беше бъдещият наследник: войниците бяха негови, а също и слугите в замъка. Той искаше да направи семейството си по-изтъкнато и влиятелно във външния свят. Искаше да отиде в Лондон и да опита да си спечели място в кралския двор. Кралят беше надут самохвалко и глупак — готов да приеме с отворени обятия всеки, който бе склонен да го съветва и да го забавлява. Младият лорд искаше място в кръга на великите. Беше приел с готовност новата религия. Отец Стивън, също амбициозен млад човек, беше негов приятел. Хюго все говореше как ще построи нова къща, ще напусне замъка, който бе дом на рода му още откакто първият Хюго бе пристигнал тук с норманските завоеватели, беше приел титлата на лорд като свое васално право и беше построил замъка, откъдето властваше над околните земи. Хюго искаше да търгува, искаше да дава парични заеми с лихва. Искаше да плаща надници в брой, да прогони селяните от невзрачните им малки имоти и да увеличи още повече овчите стада по големите, безкрайни пасища. Искаше да добива въглища в мините, искаше да кове желязо. Искаше свое място под слънцето. Искаше да поема рискове.
Старият лорд Хю бе против идеите му. Родът бе владял замъка поколения наред. Бяха построили единичната кръгла кула, заобиколена от стена и крепостен ров. Малко по малко бяха спечелили или купили още земя. Малко по малко бяха направили замъка по-голям, добавяйки втората кръгла кула за войниците, а после — залата с галерията над нея, добавяйки външната стена и външния крепостен ров, за да оградят фермата, втори кладенец, конюшни и голямата постройка около портата за войниците. Тихомълком, почти потайно, бяха уреждали бракове и кроили заговори, наследявали и дори нахлували като нашественици, за да разширяват владенията на лорда, докато границите на владенията им се простряха през Пенинските планини на изток, и на запад почти до морето. Пазеха властта си, като не се набиваха на очи — държаха се на разстояние от завистта и борбите около трона.
Лорд Хю беше ходил в Лондон само половин дузина пъти през живота си: владееше до съвършенство умението да си намира оправдания, без да нарушава верността си към короната. Беше отишъл на коронацията на кралица Ан, защото тогава бе по-безопасно да те видят, че си там и поддържаш промяната, отколкото да отсъстваш; облечен в скромни дрехи, стараещ се да не се набива на очи — самото олицетворение на провинциален лорд, верен на короната. Гласуваше по договаряне, даваше подкупи и водеше преговори писмено. Когато го викаха в двора, отказваше, позовавайки се на лошо здраве, обезпокоителни размирици в земите си или, напоследък — на старост; и веднага изпращаше на краля щедър подарък, за да не изгуби изменчивото кралско благоволение. От сродниците си в двора знаеше кои са бъдещите фаворити и кои бе вероятно да изгубят кралското благоволение. Имаше шпиони сред кралските служители, които му съобщаваха нужните новини. Из цялата страна имаше хора, които му дължаха пари и услуги. Стотици бяха онези, които го наричаха свой сродник, разчитаха на него за благоволение и закрила и му заплащаха с информация. Той се разполагаше като лукав паяк в средата на мрежа, изтъкана от предпазливост и страх. Той беше представител на властта на краля в дивите земи на севера, и имаше своето място в големия Съвет на Севера, но никога не го заемаше повече от веднъж годишно. Никога не парадираше твърде явно с богатството или влиянието на фамилията, понеже се боеше от завистливите очи на южняците. Следваше традициите на баща си и дядо си. Те живееха в своите земи, кръстосваха ги на кон по цели дни, но никога не напускаха границите на владенията си. Заседаваха в собствените си съдилища. Раздаваха правосъдие така, както бе угодно за самите тях. Разгласяваха кралските закони и прилагаха онези от тях, които им бяха изгодни. Справяха се отлично с ролята си на тирани в сянка.