Илайза Херинг и Марджъри се закискаха, прикрили устата си с ръце. Рут, която повече от тях се боеше от лейди Катрин, остана безмълвна и започна да шие по-бързо, навеждайки се ниско над ръкоделието си.
— Нима не си ми благодарна? — попита лейди Катрин: гласът ѝ беше ясен, а под него — като подземна река — се долавяше неподправена заплаха. — Нима не си ми благодарна, задето предлагам да ти дам зестра? И да те омъжа за добър мъж?
— Да, наистина съм благодарна — каза Алис с ясната си, искрена усмивка. — Наистина ви благодаря много, милейди.
Лейди Катрин насочи разговора към клюките от Лондон. Беше получила писмо от един свой далечен роднина на юг, в което се говореше за краля и нарастващата му студенина към младата Ан Болейн, новата кралица, макар тя отново да беше бременна. Алис, която винеше краля и блудницата, неговата мнима кралица, за всичките си беди, се усмихваше безизразно, докато слушаше, и се надяваше, че лейди Катрин просто се е забавлявала, измъчвайки я с обещания за женитба.
— А новата кралица беше просто една камериерка в спалнята на старата кралица, когато завъртя главата на краля — каза нетактично Илайза Херинг. — Само си помислете! Един ден служиш на някоя кралица, а на другия самата ти си кралица!
— А тази, на която е хвърлил око сега, лейди Джейн Сиймор, е служила и на двете! — каза Марджъри. — Служила е на старата кралица — мнимата имам предвид — а сега на кралица Ан.
— Хубаво е да имаш такава служба в двора — придворна дама — каза Илайза. — Помислете си докъде можеш да се издигнеш!
Лейди Катрин кимна, но лицето ѝ беше безизразно. Погледна Алис, сякаш за да я предупреди. Алис сведе глава и продължи да шие.
— Това са лондонски нрави — каза Катрин с прикрита заплаха. — Пък и това, което е правилно и уместно за краля, не винаги е препоръчително за неговите поданици.
— Разбира се, че не! — възкликна Марджъри, смутена. — Освен това, ако кралица Ан роди син, той ще я задържи! Никой крал не би напуснал съпруга, която го е дарила със син! Само безплодните съпруги получават такова отношение!
Лицето на Катрин побеля от гняв.
— Искам да кажа… — запъна се Марджъри.
— Бракът на краля беше анулиран, защото Катерина Арагонска е била съпруга на брат му — каза Катрин ледено. — Това беше единственото основание за анулиране на брака, а всички вие сте положили клетва за вярност, признаваща законната наследница на краля и валидността на брака му с кралица Ан.
Жените кимнаха, без да вдигат глави.
— Всякакви приказки за развод по прищявка на краля са държавна измяна — заяви Катрин твърдо. — Развод не може да има. Първият брак на краля беше недействителен и противоречащ на Божия закон. Не може да става дума за сравнение.
— С какво? — попита Илайза хапливо.
Сивите очи на Катрин се впиха в нея предизвикателно, докато тя се принуди да отмести поглед.
— Не може да има сравнение между заеманите от вас служби и службата на придворните дами — каза тя с язвителна яснота. — Никоя от вас не е достатъчно високопоставена да носи алено, без значение какви взети назаем дрехи използва Алис. Надявам се, че никоя от вас няма да пожелае да преобърне естествения ред, установения от Бога порядък. Освен ако Алис се надява да се види в пурпур? Омъжена за някой лорд?
Жените се засмяха в хор, покорно и притеснено.
— Чия е била тази рокля, Алис? — попита Катрин злобно.
— Казаха ми, че принадлежала на жена на име Мег — каза Алис тихо, след като се покашля, за да прочисти гърлото си.
— А знаеш ли коя е била тя, Алис? — попита Катрин.
Алис вдигна глава от ръкоделието си.
— Държанка на лорд Хю — каза тя тихо.
Катрин кимна.
— Мисля, че по-скоро бих предпочела да нося кафяво, отколкото да се перча във взети назаем цветни дрехи — каза тя. — Бих предпочела да нося кафяво като почтена жена, отколкото роклята на блудница, умряла от шарка.
Алис стисна зъби.
— Лорд Хю ми нареди да нося тази рокля, нямам друга. — Тя стрелна с поглед лейди Катрин. — Надявам се, че не предизвиквам недоволството ви, милейди. Не смея да покажа неподчинение към лорд Хю.
Катрин кимна.
— Много добре — каза тя. — Много добре. Но най-добре е да вземеш назаем само роклята, Алис, а не и обноските на предишната притежателка.
Алис срещна суровия, изпълнен с подозрение поглед на Катрин.
— Аз съм девица — каза тя. — Не блудница. И такава ще си остана.