След това започна да избягва още по-внимателно местата, където можеше да срещне младия лорд. Когато той идваше в стаята на баща си, тя седеше в някой ъгъл, в сенките. Свали вишневата рокля, която старият лорд ѝ бе дал, и попита дали може да вземе нова от сандъка. Избра тъмносиня, толкова тъмна, че изглеждаше почти черна, и я носеше с черен корсаж, пристегнат така, че я правеше плоска като дъска. Роклята беше твърде голяма за нея и стигаше високо под брадичката ѝ, скривайки издутината на здраво притиснатите ѝ гърди. Затършува в сандъка и намери старомодна островърха шапчица в стила, който си беше отишъл заедно със старата кралица, мнимата кралица Катерина. Алис прибра растящата си къдрава коса под черна шапка, закрепена здраво с игли. После сложи върху нея триъгълната шапчица. Беше по-тежка от пребрадката на монахините и държеше по-топло, когато косата ѝ беше прибрана вътре, но за миг напомни на Алис за успокояващия натиск на пребрадката, която беше носила толкова дълго и за допира на връзките ѝ около лицето.
— Приличаш на монахиня — каза старият лорд. Когато видя бързия, предпазлив поглед, който тя му отправи, каза: — Не, момиче, в пълна безопасност си. Приличаш на жена, която се опитва да бъде невидима. От кого се криеш, Алис? От лейди Катрин? От Хюго?
— Другата рокля беше мръсна — каза Алис с равен тон. — Изпратих я да я изперат. Освен това е време да сложа шапчица.
Лорд Хю повдигна побелелите си вежди.
— Можеш да си избираш от онзи сандък с дрехи — каза той. — Кажи на Дейвид да ти покаже и другия сандък. Докато си тук, имаш право да ги носиш, както и всяка друга жена в замъка. Но когато си тръгнеш, трябва да останат тук.
— Благодаря ви — каза Алис тихо. — Не е ли нередно да нося алено, милорд? Мислех, че само съпруга на земевладелец може да носи червено!
Лорд Хю се подсмихна:
— Аз налагам закона по тези земи. Законите са това, което кажа аз. Освен това жените така или иначе са без значение.
Замъкът се готвеше за коледното празненство, и пуйките и гъските се угощаваха, нищо неподозиращи, с допълнителната храна. Старият лорд бе измъчван от кашлица, която го държеше буден нощем, поради което беше уморен и раздразнителен през деня. Веднъж, когато Алис излезе в утринния мраз да набере пресни билки в малката градина, тя се блъсна в някакъв мъж, дебело увит в наметало, който тъкмо влизаше, и залитна.
Той протегна длан да я задържи, и я хвана за ръката. Щом я докосна, тя разбра, че това беше Хюго.
— Изплаших те — усмивката му проблесна в сянката на качулката му. Въведе я бързо обратно в топлата кухня. Слугите спяха на пода пред огъня и по пейките. Хюго срита двама-трима с обутия си в ботуш крак и те сънено се отместиха. Той придърпа две столчета и бутна Алис да седне до проблясващата жарава.
— Премръзнала си — каза той. Взе ръката ѝ. Около ноктите пръстите ѝ бяха посинели от студ.
— Берях билки, по които имаше лед — каза Алис. — Кашлицата на баща ви се е влошила малко.
Хюго взе студените ѝ ръце и ги сложи между топлите си длани. Когато чувствителността започна да се възвръща във вкочанените ѝ пръсти, Алис направи гримаса, отдръпна ръце и ги разтърси. Хюго се засмя тихо и се наведе напред, за да ги улови отново.
— Бях навън цяла нощ — каза той. Гласът му беше нисък; никой буден и бдителен слуга не можеше да ги чуе. — Не искаш ли да узнаеш какво съм правил, Алис?
Алис поклати леко глава и отмести поглед от напрегнатото му лице към огъня.
— Срещнах се с няколко приятели, които мислят като мен — каза той. — Единият от тях е син на земевладелци, заможен, макар и не с благороден произход. Друг е син на търговец. Всички сме млади, всички искаме дял от новия свят, който се заражда. Всички сме възпирани от бащите си.
Алис се раздвижи леко, сякаш искаше да се надигне. Хюго я хвана за наметката и я задържа на столчето.
— Слушай ме — каза той тихо. — Виж как ти се доверявам.
Алис извърна лице. Хюго не я пускаше.
— Един от моите приятели се готви да измести баща си, да уреди да го обявят за луд, и да му отнеме земята и богатството. Майка му се е съгласила да подкрепи искането му, жена му също. Коварен начин да се отнесеш с баща си, нали, Алис?
Алис не каза нищо. Хюго видя, че лицето ѝ беше порозовяло от топлината на огъня, но около тъмносините ѝ очи кожата беше бяла. Разбра, че тя се страхуваше.
— Аз не бих сторил това, Алис, освен ако не съм много силно изкушен — каза той. — Но баща ми ме възпира — нали сама го виждаш, Алис? Ако не беше заповедта му да остана тук, щях да бъда в Лондон. Ако не бяха кроежите му да задържи земите, донесени от Катрин като зестра, щях да съм свободен от нея. Ако не беше стремежът му да се крие, отчаяното му желание за мир и спокойствие, щях да съм в двора и да залагам на карта живота и богатството си, но за огромни придобивки. Нима не разбираш какво нетърпение ме измъчва, Алис?