Устните на Алис бяха здраво стиснати. Хюго държеше двете ѝ ръце. Ако не я беше хванал здраво, тя щеше да запуши с тях ушите си.
— Вашият шанс ще дойде, когато Бог пожелае — каза тя, тъй като той очакваше отговора ѝ. — Трябва да бъдете търпелив, милорд.
Той се надвеси напред, така че лицето му беше много близо до нейното.
— А ако не проявя търпение? — попита той. — Ако не проявя търпение и намеря някой да ми помогне? Ако баща ми е болен и никой не може да го изцели? Ако той умре? Ако тогава напусна съпругата си? Ако се отърва от жена си? Ако се отърва от съпругата си и потърся жена, на която мога да се доверя, която да управлява замъка вместо мен, когато ме няма? Жена, която може да чете, която може да пише? Жена, която ще се съгласи да бъде моя, заклела се да брани интересите ми, зависима от мен? Жена, която ще бъде моите уши и очи, както ти гледаш и се ослушваш по заръка на баща ми?
Алис не можеше да помръдне. Шепотът му беше хипнотичен, той я подмамваше в някакъв капан, който тя не можеше да предвиди.
— Трябва да бъда свободна — каза тя с нисък глас, изпълнен с копнеж.
— Изкушавам ли те, Алис? — попита той меко. — Изкушават ли те богатството и властта?
Видя как очите ѝ потъмняха леко, сякаш от желание.
— И насладата — продължи той. — Нощи и дълги дни на наслада с мен.
Алис се дръпна рязко назад, сякаш беше плиснал студена вода в лицето ѝ. Тя дръпна ръцете си и ги освободи.
— Трябва да вървя — каза рязко.
Той се надигна едновременно с нея и плъзна ръка около талията ѝ, притискайки я близо до себе си. Устните му се озоваха близо до лицето ѝ. Алис почувства как главата ѝ се накланя назад, как устните ѝ се разтварят.
После той я пусна и отстъпи назад.
Алис залитна леко, изгубила равновесие.
— Върви си сега — каза той. Тъмните му очи светеха дяволито. — Можеш да си вървиш сега, Алис. Но започваш да научаваш кой е господарят ти, нали? Не можеш още дълго да се криеш зад баща ми. Имал съм много момичета, и познавам признаците. Ти вече ме желаеш, макар че все още едва го осъзнаваш. Захапала си стръвта като сьомга в придошъл пролетен поток. Можеш да плуваш до премала, но най-сетне ще те извадя на сушата. Ще ме сънуваш, Алис, ще копнееш за мен. И накрая ще дойдеш при мен и ще ме умоляваш да те докосна.
Усмихна се на пребледнялото ѝ лице.
— И тогава ще бъда мил с теб — каза той. — И ще те направя напълно моя. След това никога повече няма да бъдеш свободна.
Алис му обърна гръб и се запрепъва към кухненската врата.
— Вече си нагазила много дълбоко — каза той тихо на себе си, когато тя дръпна вратата да я отвори и затича през преддверието към голямата зала. — Нагазила си много дълбоко, моя Алис.
В продължение на дванайсет нощи Алис лежеше будна, докато чакаше утринната светлина да дойде с обичайната за зимата мудност. В продължение на дванайсет дни тя вършеше като насън работата си за стария лорд, пишейки каквото ѝ нареждаше той, без да вниква в смисъла на думите. Береше билки за него, правеше от тях отвари или ги счукваше в зависимост от силата им. Седеше в стаята на лейди Катрин, кимаше и се усмихваше, когато я караха да говори.
В продължение на дванайсет дни газеше през река от тъмнина и объркване. Никога не беше копняла по-силно за спокойствието и сигурността, които ѝ даваше майка Хилдебранд. Никога не бе усещала по-остро липсата на онези подредени, спокойни дни. В продължение на дванайсет дни Алис сновеше из замъка като призрак, а щом чуеше как някоя врата хлопва с трясък и веселото подсвиркване на Хюго, откриваше, че трепери, сякаш имаше треска.
Един ден тя беше до портата на замъка, когато той се зададе на кон, прибирайки се от лов, изгубил шапката си — отвяна от вятъра в пустошта — със светнало лице. Когато я видя, скочи от седлото и хвърли поводите на един от слугите.
— Убих великолепен дивеч за вечерята ти, Алис! — възкликна той радостно. — Глиган. Ще го изтърбушат, а главата му ще донесат и ще я положат в краката ти! И ще ядеш тлъсто месо и тъмен сос, и ще хрупаш препечената с мед кожа! Моя Алис!
Алис неумело посегна за кошницата си.
— Постя — каза тя задъхано. — Днес е денят на свети Андрей, милорд. Днес не ям месо.
Той се засмя безгрижно, сякаш нищо от това нямаше никакво значение.
— Какви глупости! — възкликна. — Алис, Алис, не се придържай към старите мъртви порядки, които вече не означават нищо за никого! Яж риба, когато ти се иска! Яж месо, когато си гладна! Недей отвръща лице от мен, и недей ми казва, че няма да обядваш с мен, когато цял ден съм препускал, и съм преследвал глиган!