Алис почувства как ръцете ѝ треперят. Стисна кошницата по-здраво.
— Трябва да ме извините — каза тя. — Аз…
Зад тях се разнесе вик, някой подкара една двуколка през тясната порта. Хюго продължи напред, положил ръце от двете страни на главата на Алис. Тя се притисна към стената, и тогава почувства как той нарочно обляга топлото си тяло върху нейното. Корсажът ѝ беше като броня, триъгълната ѝ шапчица — като шлем. Но когато Хюго се притисна към нея, тя почувства през дрехите си топлината на тялото му. Усети свежия мирис на чистата му риза, острия дъх на потта му. Коляното му, притискащо се към краката ѝ, лекото докосване на дебелото подплатено парче плат, което закриваше отвора на панталона му, до бедрото ѝ — всичко това беше толкова интимно, сякаш бяха голи и сами заедно.
— Не копнееш ли да опиташ, Алис? — попита той: гласът му беше много тих в ухото ѝ. — Не бленуваш ли за вкуса на всички тези забранени хубави неща? Не мога ли да те науча, не мога ли да те науча, Алис, да нарушаваш някои правила? Да нарушиш няколко правила и да вкусиш малко наслада, сега, докато си млада, съблазнителна и пламенна?
И Алис, в сянката на входа, обгърната отвсякъде от топлината на Хюго и с шепота на мъжкото изкушение, звучащ в ухото ѝ, вдигна лице към него, затвори очи и позна своето желание.
Леко, като потрепване от пламъка на свещ, той докосна с устни отворената ѝ уста, вдигна глава и погледна замаяното ѝ лице с усмихнатите си тъмни очи.
— Тези нощи спя сам — каза тихо. — Знаеш стаята ми, в кръглата кула, над стаята на баща ми. В която нощ пожелаеш, Алис, остави баща ми, качи се по-високо в кулата, вместо да изтичаш да стоиш при онези глупави жени. Качи се по-високо в кулата, и аз ще ти дам нещо повече от целувка в някой вход, нещо повече от едно вкусване. Повече, отколкото можеш да си мечтаеш.
Алис отвори очи, замъглени от желание.
Хюго ѝ отправи дяволитата си, безгрижна усмивка.
— Ще дойдеш ли тази нощ? — попита той. — Да запаля ли огън, да стопля ли виното, да те чакам ли?
— Да — каза тя.
Той кимна, сякаш най-после бяха сключили приемлива сделка; после си отиде.
Тази вечер Алис яде от дивия глиган, когато го донесоха на масата на жените. Хюго хвърли поглед зад гърба си и тя видя потайната му усмивка. Тогава разбра, че е загубена. Че нито билките, нито предупреждението на стария лорд към Хюго ще го спрат. И че никаква сила на волята не можеше да спре нея.
— Какво става с теб, Алис? — попита Илайза с грубовата добросърдечност. — Бяла си като платно, от близо две седмици не вечеряш, всяка сутрин си будна преди всички останали, а днес цял ден нищо не чуваш.
— Болна съм — каза Алис рязко. И горчиво.
Илайза се изсмя.
— По-добре се излекувай тогава — каза тя. — Не си голяма знахарка, щом не можеш да излекуваш себе си!
Алис кимна.
— Ще го направя — каза тя, сякаш най-сетне беше стигнала до решение. — Ще се излекувам.
В онази нощ, когато почувства как кожата ѝ гори на лунната светлина, и разбра, че луната ще осветява пътя до стаята на Хюго през двайсетте сребристи прозорчета, и че той ще лежи гол в леглото си, ще я чака и въпреки това няма да е убеден, че тя ще дойде, Алис стана и отиде в галерията на лейди Катрин, където имаше кутия с нови восъчни свещи. Алис взе три, уви ги в парче плат, върза здраво вързопа и запечата връвта. На другата сутрин изпрати вързопа по един от коларите на замъка до колибата на Морах, като му каза, че това е коледен подарък за старицата. Не изпрати съобщение — нямаше нужда.
В навечерието на коледното празненство една от кухненските прислужници изкачи каменните стъпала до кръглата кула, за да каже на Алис, че на входа за търговците и продавачите чакала някаква старица и питала за нея. Алис направи реверанс на стария лорд и го попита дали ще ѝ позволи да отиде и да се срещне с Морах.
— Да — каза той. Не му достигаше дъх, беше един от лошите му дни. Беше увит в дебело наметало и седеше до пламтящия огън, но въпреки това не можеше да почувства топлина. — Върни се бързо — каза.
Алис придърпа черната си пелерина около тялото и се плъзна като сянка надолу по стълбите. Помещението на стражите беше празно, ако не се броеше един полузадрямал войник. Алис тръгна през голямата зала покрай половин дузина мъже, проснати по пейките, които спяха след изпития на вечеря ейл, през стаичката за слугите, към готварницата.