Огньовете горяха, усещаше се мирис на печено месо и твърде дълго престоял дивеч. Подът беше преметен след обяда, в ъгъла имаше купчини окървавени дървени стърготини, които чакаха да бъдат изнесени. Готвачите си хапваха добре, след като храната беше поднесена в залата, кухненските слуги бяха изпразнили каните с вино и сега дремеха в ъглите. Само прислужникът от готварницата, гол до кръста, въртеше неспирно монотонно дръжката на шиша, на който се печеше месото за вечеря, и се загледа в Алис, когато тя мина през готварницата, повдигнала поли, за да не се влачат в мръсотията.
Тя излезе през вратата на готварницата и се озова в градината с подправките и зеленчуците. Спретнатите салатени лехи се простираха покрай едната страна на пътеката, билките бяха засадени от другата; всички лехи бяха оградени с бордюр от чимшир. При кулата, която пазеше вътрешния двор, стражите я пуснаха да мине, подхвърляйки някакви пиперливи закачки зад гърба ѝ, но не я докоснаха. Знаеше се, че тя се намира под закрилата на стария лорд. Алис мина по моста, който се простираше над големия ров със застояла мътна вода, после — през външния стопански двор, притихнал под бледите лъчи на следобедното слънце, а в едно от ябълковите дървета с пълно гърло пееше кос. Тук имаше кошери и свинарници, кокошки сновяха наоколо и кълвяха по земята, имаше и дузина кози и две крави, едната — с отбито теле. Имаше навеси за складиране на зеленчуци и сено, както и хамбар, и множество други порутени, полуразрушени стопански постройки. От работата си за лорд Хю, Алис знаеше, че те никога нямаше да бъдат поправени. Беше твърде скъпо да се поддържа цяла ферма зад стените на замъка. Пък и понастоящем не съществуваше заплаха за мира на страната. Шотландски войски никога не идваха толкова на юг, а разбойниците по границата заплашваха онези, които пътуваха по самотните пътища, не сигурните и защитени ферми, не и самия велик лорд Хю.
Алис тръгна през стопанския двор към голямата порта, над която бе надвиснала заплашително подвижната решетка на крепостната врата, а подвижният мост се простираше над тъмните води на външния крепостен ров. Портата беше затворена, но в масивните дървени греди беше изрязана малка вратичка. На пост стояха само двама войници, но през отворената врата на помещението за стражите ги наблюдаваше офицер. Действително, в страната цареше мир, но младият лорд никога не се отнасяше небрежно към безопасността на замъка, и от войниците се очакваше да си заслужат парите, които им плащаше. Един от стражите разтвори вратата за Алис, тя сведе глава и пристъпи навън във внезапно ярко зимно слънце. Щом излезе от сянката на замъка, Алис се почувства свободна.
Морах я чакаше, по-мръсна и по-прегърбена отвсякога. Изглеждаше още по-дребна на фона на внушителния замък, отколкото до собственото си огнище.
— Донесох ги — каза тя, без да поздрави. — Какво те накара да размислиш?
Алис хвана Морах подръка и я поведе по-надалече от замъка. Пазарните сергии бяха подредени по протежение на главната улица на градчето, на тях се продаваха плодове, зеленчуци, месо, риба и големите, бледи пити сирене от мандрите на Кодърстън. Половин дузина пътуващи амбулантни търговци бяха разпънали сергиите си с галантерия, панделки, дори калаени съдове за продан, и подвикваха на минувачите да купят коледни подаръци за любимите и съпругите си. Алис видя Дейвид да върви между сергиите с продукти, като сочеше и избираше най-хубавите стоки и кимаше на един слуга зад него да плати в брой. Купуваше много малко. Предпочиташе да поръчва продукти направо от фермите в чифлиците, които принадлежаха на замъка. Тамошните фермери не можеха сами да определят цените, и всичко, от което лордът имаше нужда, можеше да се поръчва като част от онова, което му се полагаше по право.
Тя отведе Морах надалече, отвъд сергиите и бъбрещите жени, надолу по хълма. Седнаха на една ниска, зидана без хоросан стена, която бележеше границата на нечие пасбище. Оттам се откриваше изглед надолу по долината към реката, която се пенеше през скалите в подножието на замъка.
— Разхубавяваш се — каза Морах, без одобрение. Потупа Алис по лицето с мръсната си ръка. — Не ти отива черно — каза. — Но с тази шапчица изглеждаш като жена, не като дете.
Алис кимна.
— И си чиста — каза Морах. — Изглеждаш като дама. Лицето ти е по-закръглено, изглеждаш добре. — Тя се облегна назад, за да завърши огледа. — Гърдите ти стават по-големи, а лицето — по-изящно. И роклята ти е нова.
Алис кимна отново.
— Твърде си хубава — каза Морах лукаво. — Твърде хубава, за да останеш незабелязана, дори с тъмносиня рокля и триъгълна шапчица с размерите на къща. Мина ли действието на отварата? Или въпросът е по-скоро там, че външността ти го пленява въпреки отварата?