Морах кимна.
— Наистина се нуждаеш от женска сила, както се нуждаех и аз — каза тя. — Твоят Христос няма да те опази. Не и сега. Не и от истинска опасност и от мъжките страсти. Трябва ти друга сила. Старата сила. Силата на старата богиня.
Алис кимна.
— Нямам избор — каза тя. Студеният въздух около нея ѝ се стори съвсем неподвижен и притихнал. — Нямам избор — повтори. — Бях тласната да стигна дотук, а сега съм натясно. Трябва да прибегна до онази сила, която мога да използвам. Дай ми онези неща.
Морах се озърна: ливадата беше пуста, глъчката на пазара беше останала зад гърба им. Никой не гледаше. Тя развърза платнения вързоп и Алис ахна.
Бяха три съвършени модела, три фигурки с убедителна прилика, добре изваяни, като статуите в параклиса. Диплещата се рокля на лейди Катрин и студеното ѝ остро лице, изваяни от восъка, бяха фини и бели като изображение върху камея. Роклята ѝ бе отворена отпред, краката — разтворени. Морах беше издраскала восъка при вагината ѝ, за да създаде илюзията за окосмяване, а вагината представляваше дълбока, несъразмерна дупка, издълбана с нагорещена губерка.
— Пасват си! — възкликна Морах с дрезгав кикот. Показа на Алис фигурката на младия лорд Хюго. Беше издълбала на лицето му онова сурово изражение — същото, от което Алис и целият замък се ужасяваха. Но около очите му се виждаха фините бръчици на онази вечно готова да се появи усмивка. Морах му беше оформила пенис, голям като уплътнението, което мъжете носеха отпред на панталоните си. — Сигурно му се иска да е толкова голям! — изкиска се тя.
Тя взе двете восъчни кукли и показа на Алис как се съчетават.
— Това ще обърне похотта му към нея — каза тя със задоволство. — Ти ще си в безопасност, когато той е в това положение.
Последната кукла беше старият лорд.
— Сега е по-слаб — каза Алис тъжно. — По-слаб и по-стар на вид.
— Не съм го виждала отдавна — каза Морах. — Можеш да го оформиш, както пожелаеш — използвай за дълбаенето затоплен нож и пръстите си. Но внимавай.
Алис погледна трите фигурки с отвращение. Раздели лорд Хюго и лейди Катрин и отново ги уви.
— За какво да внимавам? — попита тя.
— След като си поела властта над тях, приела си ги за образи на истински хора, каквото и да направиш на тези фигурки, то се случва на хората — каза Морах тихо. — Ако искаш сърцето на стария лорд да омекне, разрязваш гърдите му, издълбаваш парченце восък, оформяш го като сърце, затопляш го, докато се разтопи, и го пускаш обратно в дупката. На другата сутрин той ще е нежен като жена с новородено бебе.
Тъмните очи на Алис се разшириха.
— Това за всички тях ли важи? — попита тя. — Значи мога да накарам лейди Катрин да се разболее, като прещипя корема ѝ? Или да направя младия лорд импотентен, като размекна пениса му?
— Да — каза с грейнала усмивка Морах. — Това е силна магия, нали? Но трябва да ги подчиниш на себе си, да направиш така, че да олицетворяват онези, които искаш да промениш. А вече те предупредих, че те може да се престараят в покорството си. Могат да… разберат нещо погрешно.
В зимната ливада се възцари тишина. Алис срещна погледа на Морах:
— Трябва да го направя — каза тя. — Нямам ли сила, не съм в безопасност.
Морах кимна.
— Това е заклинанието — каза тя. Доближи уста до ухото на Алис и изрече напевно няколко безсмислени фрази, отчасти на латински, отчасти на гръцки, отчасти на френски, и отчасти — на английски, погрешно произнесени и неправилно дочути думи. Повтори го отново и отново, няколко пъти, докато Алис кимна и каза, че го знае наизуст.
— И трябва да вземеш по нещо от всеки от тях — каза тя. — Нещо, което е частица от тях — кичурче коса, парченце нокът, люспица кожа — и да го закрепиш върху онази част от куклата, откъдето е взето. Малкият нокът — върху малкия пръст, косъмът — на главата, кожата там, откъдето е отрязана. После вече ще имаш своята кукла и своята власт.
Алис кимна.
— Правила ли си го преди? — попита тя.