— Не — каза Морах категорично. — Не се е налагало. Идвали са жени да ме молят да смекча сърцата на съпрузите им, но това се прави по-лесно с билки във вечерята на мъжа, отколкото с восъчна свещ. Случвало се е някоя да поиска да направя така, че мъжът ѝ да умре, но никога не бих го направила. Рискът е твърде голям. Винаги съм мислила, че е твърде рисковано да правя тези неща.
— Защо го направи сега? — попита Алис направо.
Морах се вгледа в гладкото ѝ, младо лице и каза:
— Не знаеш, нали? Въпреки всичкото си учение и всички тези кроежи, си все още невежа.
Алис сви рамене.
— Не знам какво искаш да кажеш.
Морах сложи мръсната си ръка върху чистата ръка на Алис.
— Направих го за теб — каза тя троснато. — Направих го, за да ти дам шанс, да ти помогна да получиш каквото искаш, и да те спася, за да не бъдеш похитена от някой войник, или от младия лорд, или от двамата. Не ме вълнува мечтата ти да идеш в манастир, но ме е грижа за теб. Отгледах те като родна дъщеря. Не искам да те виждам легнала по гръб под някой мъж, който пет пари не дава за теб.
Алис се вгледа в суровото старческо лице.
— Благодаря ти — каза тя простичко. Погледна внимателно тъмните очи на Морах и повтори: — Благодаря ти.
— А ако заклинанието се обърне срещу теб — каза Морах предизвикателно, — ако бъде разкрито, или ако узнаят, че им е направена магия, не искам името ми да се намесва в това. Ще им кажеш, че сама си направила тези неща, било е твоя идея. Това е условието. Направих ги, но няма да поема опасността, която носят със себе си. Ако те хванат, кажи, че са твои. Искам да умра в леглото си.
Моментът на нежност между двете жени отмина бързо.
— Обещавам — каза Алис. Забеляза подозрителното изражение върху лицето на Морах. — Обещавам — повтори Алис. — Ще ти дам тържествена клетва. Ако някой ги намери, ще кажа, че са мои, направени от мен и използвани от мен.
— Закълни се в честта си, в старата си игуменка, и в своя Бог — каза Морах настоятелно.
Алис се поколеба.
— Закълни се, че ще ги представиш като свое дело — настоя Морах. — Закълни се, или ще си ги взема обратно!
Алис поклати глава.
— Ако някой ги намери, и без друго ще съм загубена — каза тя. — Това, че ги притежавам, ще бъде достатъчно, за да ме обесят.
Морах кимна.
— Хвърли ги в крепостния ров на път за вкъщи, ако си размислила — каза тя. — Ако имаш нужда от магия, трябва да си платиш цената. Всичко си има цена. Цената за фигурките е твоята клетва. Закълни се в своя Бог.
Алис погледна Морах с отчаяно изражение.
— Нима не виждаш? — запита тя. — Нима не знаеш? Не мога да имам Бог! Моят Господ Иисус Христос и нашата Повелителка извърнаха лица от мен. Избягах от тях, когато напуснах манастира, макар да се надявах, че ще останат с мен. Но всичките ми усилия не могат да ги задържат до мен. Докато живеех с теб, спазвах часовете за молитва, Морах — доколкото успявах да отгатна правилното време. Но в замъка почти всички са станали протестанти, еретици, и не мога. Затова нашата Повелителка ме изостави. И затова изпитвам страст към младия лорд, затова посягам сега към твоите черни изкуства.
— Изгубила си своя Бог? — попита Морах с интерес.
Алис кимна.
— Затова не мога да се закълна в Него. Далеч съм от благоволението Му. — Тя се изсмя дрезгаво. — Със същия успех мога да се закълна и в твоя — каза тя.
Морах кимна отривисто.
— Направи го — каза тя. — Положи длан върху моята и кажи: „Кълна се в Черния Повелител, във всичките му слуги, и в силата на всичките му изкуства, че ще владея тези кукли като мои собствени. Аз ги пожелах, аз ги владея, аз ги признавам.“
Алис сви рамене и отново се изсмя с горчивия си смях, който прозвуча донякъде като плач. Сложи тънката си бяла ръка върху тази на Морах, и повтори клетвата.
След като тя свърши, Морах улови ръката ѝ и я задържа.
— Сега му принадлежиш — каза тя бавно. — Сега го призова. Трябва да усвоиш уменията, Алис, трябва да познаеш господаря си.
Алис потръпна леко под ярката светлина на зимното слънце.
— Принадлежа му, докато успея да се върна в моето абатство — каза тя. — Ще му заема душата си. Така или иначе съм прокълната, докато не успея да се добера отново до някое абатство.
— Би се върнала в някое абатство, макар да си се отдалечила от своя Бог и си дала душата си на Мрачния повелител? — попита Морах. — Това е опасна игра, Алис.
Алис се изправи, притиснала вързопчето с восъчните фигурки към гърдите си.
— Намирам се в смъртна опасност — каза тя. — Застрашават ме Катрин, Хюго, самата аз представлявам опасност за себе си. Единственият път напред, който виждам, е да се опазя от докосванията му, а после с лъжи и пазарлъци да успея да намеря обратен път до някое абатство. Тогава ще разбера дали Светата Дева ще ми прости. — Алис замълча, изражението ѝ се смекчи. — Ако ми прости, никога повече няма да греша — обеща тя. — Няма да допускам дори най-дребното и простимо прегрешение.