— Ами ако не ти прости? — поинтересува се Морах.
Алис сви рамене.
— Тогава поне ще съм си осигурила безопасност и добра храна в света на мъжете. Няма да искам нищо повече и ще служа вярно на абатството, което ме приеме.
Морах се изсмя рязко и с мъка се изправи на крака.
— Така да бъде! — каза тя. — Щом това е твоето желание. Живот в святост, ако те приемат — живот с осигурени удобства, ако не те приемат. Желая ти късмет с плановете ти, Алис, със сигурност ще имаш нужда от късмет!
— Нима няма да намеря желаното убежище? — попита Алис и бледото ѝ лице изведнъж побледня още повече. — Виждаш ли нещо за мен в бъдещето, Морах? Нима ми е съдено да се проваля?
Морах се разсмя.
— Честита Коледа — каза тя. — Отивам да си събера коледните подаръци от моите съседи. Те ще бъдат щедри тази година, чумата не стигна до Боус, а болестта с повръщането отмина.
Алис сграбчи мръсния шал на Морах.
— Кажи ми! — настоя тя. — Нима си видяла как се провалям? Нима ще стигна до там да стана негова блудница и жена на някакъв глупак-рогоносец?
Морах я отблъсна.
— Нищо няма да кажа! — заяви тя. — Направих онова, за което ме помоли, за да ти осигуря безопасност. Дано малките кукли ти служат добре. Тръгвам си.
Алис сви примирено рамене. Разбра, че няма да узнае нищо повече от Морах.
— Честита Коледа — отвърна тя и бръкна в джоба си. — Ето — и подаде на Морах сребърна монета от три пенса. — Негова светлост ми даде цяла шепа монети за дребни подаръци. Вземи това, Морах, и си купи бутилка медовина.
Морах отблъсна монетата.
— Днес няма да взема от теб нищо освен клетвата ти — каза тя. — Нищо освен тържествената ти клетва, че ако намерят куклите, ще кажеш, че са твое дело.
— Обещавам! — каза Алис нетърпеливо. — Вече обещах. — Заклех се в името на самия дявол!
Морах кимна.
— Това вече е обвързваща клетва — каза тя. После отново издърпа шала върху главата си и се отправи обратно към града.
Глава 7
Отпразнуваха Коледа с поредица от пищни вечери в замъка, които започнаха в първия коледен ден и продължиха, докато падна ранният зимен мрак на дванайсетата нощ. Пристигнаха певци и танцьори, както и трупа мургави акробати, които можеха да ходят на ръце така добре, както и на краката си, и се въртяха като вихър из залата, прехвърляйки се от ръце на крака така бързо, че заприличваха на някакъв странен човек-звяр — на някакво противно и отблъскващо създание. Бяха поканили един мъж с кон, който можеше да танцува на задните си крака и да предсказва бъдещето, като риеше с крак за „да“ или „не“ по земята.
На втория ден доведоха мечка, насила ѝ дадоха да пие вино, и я накараха да танцува из голямата зала, докато младите мъже скачаха и лудуваха около нея — като внимаваха да останат извън обсега на огромните, размахващи се лапи. Когато танцът им омръзна, те свалиха намордника ѝ и започнаха да насъскват срещу нея кучета, докато три хрътки бяха убити. После Хюго нареди да спрат. Алис видя, че беше разстроен от загубата на едно куче — бледокафява хрътка за лов на елени. Мечката продължаваше да се зъби гневно, и гледачът ѝ я нахрани с пшеничен хляб, накиснат в мед и силна медовина. След броени минути тя стана сънлива и мудна, и той успя да ѝ сложи обратно намордника и да я отведе от залата.
Намериха се хора, които искаха да я убият за забавление, когато беше сънена и слаба. Хюго, който беше възбуден от опасността, въплътена в нея, и от бързината на внезапните ѝ нападения, беше склонен да го позволи, но старият лорд поклати глава. Алис стоеше зад стола му.
— Жал ли ви е за нея? За голямата мечка? — попита тя.
Той се изсмя рязко.
— Нищо подобно — каза. — Но гледачът продава играта ѝ много скъпо. Ако пожелаем да я убием, това би ни струвало много златни монети! — Той хвърли поглед назад към Алис с многозначителната си усмивка. — Винаги проверявай кесията на един мъж, преди да се вгледаш в сърцето му, малка Алис. Там се взимат повечето решения!
На другия ден младите мъже излязоха на лов, и когато се върна, Хюго донесе все още жив елен, чиито тънки крака бяха вързани, за да могат да го пуснат в залата. Животното заскача, обзето от силен ужас, по големите сгъваеми маси, хлъзгайки се по полираната повърхност, като трескаво се оглеждаше из залата за изход, и хората се разбягаха с писъци и смях, за да се махнат от пътя му. Алис видя как блестящите му черни очи се изцъклят от страх, докато го гонеха от един към друг ъгъл. Видя как бяла разпенена пот затъмнява ръждивата му козина, докато го избутаха напред и нагоре до подиума, за да може старият лорд да забие ловния си нож в сърцето му. Всички жени около нея запищяха от удоволствие, когато изригна яркочервената кръв. Алис гледаше как еленът пада, как изящните му черни копита се мъчат да намерят опора, дори докато умираше.