Сутринта на дванайсетия ден организираха малък турнир. Дейвид беше заръчал на дърводелците от замъка да издигнат временна арена за турнири в полята край замъка, и красива шатра от раиран плат, в която старият лорд да седи удобно и да гледа ездачите. Катрин седеше до него, облечена в нова празнична жълта рокля, която се открояваше ярко под острата светлина на зимното слънце. Алис седеше в тъмносинята си рокля на столче от лявата му страна, за да отбелязва броя на успешните удари на всеки участник.
Хюго бе чудовищен и впечатляващ в доспехите си. Лявото му рамо беше уголемено до огромни размери с помощта голям метален лист, оформен като внушителна рицарска ръкавица, обсипана с месингови гвоздеи. Дясното му рамо и ръката му бяха покрити, със застъпващи се, свързани метални плочки, подобни на змийски люспи, така че можеше да се движи свободно и да държи копието. Гърдите и коремът му бяха покрити с гладък, полиран нагръдник, оформен така, че да отклонява всеки удар, а краката му бяха обвити в кован метал. Той пристъпи сковано и тромаво към коня си — едрият дорест боен кон също беше покрит с броня от главата до опашката, и през отворите на покривалото за глава се показваха ясните му, възбудени очи, отворени широко, така че се виждаше бялото на очните ябълки.
— Опасно ли е? — обърна се Алис към лорд Хю.
Той кимна, усмихнат, и каза:
— Може да бъде и опасно.
Противникът на Хюго чакаше в другия край на арената. Катрин се надвеси напред, с блеснали от възбуда очи, и пусна жълтата си кърпичка. Конете в миг се втурнаха напред и двамата връхлетяха един върху друг. Когато се приближиха, пиките се сведоха, и Алис затвори очи, ужасявайки се да не чуе звука от удара на копие в тяло. Но чуваше само тътенът на копитата, а после и той утихна. Лорд Хю я смушка.
— Няма победа — каза той. — Държат се като хлапета.
При втория тур Хюго нанесе удар по тялото на противника си, в третия получи удар в рамото, а в четвъртия пиката му удари неговия съперник право по покрития с метална броня корем и го свали от коня.
Над тълпата зрители се понесе мощен одобрителен вик, а хората от градчето, стълпили се край портата, хвърляха шапки във въздуха и крещяха: „Хюго!“
Хюго дръпна юздите на коня си и се отправи в тръс обратно надолу по арената. Хора се бяха навели над противника му и му сваляха шлема.
— Добре ли си, Стюарт? — провикна се Хюго. — Само малко останал без дъх?
Човекът вдигна ръка.
— Малко понатъртен — каза той. Но ще оставя някой друг да те свали от коня!
Хюго се засмя и се върна в тръс на мястото си. Алис долови самодоволната му усмивка, скрита под шлема.
Състезаваха се до ранния следобед, а после влязоха вътре за късен обяд, когато светлината вече започваше да гасне. На приземния стаж на кулата Хюго смъкна доспехите си и изтича нагоре по спираловидните стълби по риза и панталони, като крещеше да му приготвят вана. Изкъпа се и облече червения си жакет навреме за обяд, после седна от дясната страна на баща си и започна да пие жадно. Докато лордовете се хранеха, пътуващите актьори пееха и танцуваха, а когато лорд Хю поръча да донесат купата, изми си ръцете и му поднесоха сладко вино, започнаха коледните игри. Прислужниците влязоха с маршова стъпка от кухнята, начело вървеше най-нисшият слуга; бяха нагиздени с пъстри одежди, крадени и взети назаем, на главите си вместо корони бяха наслагали тенджери от кухнята, размахваха вместо жезли дървени лъжици гостите ги приветстваха като господари за една нощ; сега те щяха да обърнат строгия ред в замъка с главата надолу, както изискваше традицията.
Лорд Хю се разсмя, освободи мястото си на високата маса и се настани на един стол до огнището, а Катрин застана зад него. Настаниха ги удобно, а после донесоха мръсна престилка за Хюго, и го накараха да поднесе вино на всички. Жените в залата се смееха пискливо и караха младия лорд да препуска из цялата зала, засипвайки го с поръчки. Момчето, което поднасяше храната, седеше в стола на лорда и раздаваше заповеди и присъди. Няколко мъже станаха прицел на възмутителни обвинения, че са задявали други мъже, затова ги навързаха един зад друг в дълга смееща се редица, за да видят как ще им се хареса пресищането. Няколко от прислужничките, които поднасяха храната, бяха обвинени в разпуснатост и в това, че са поемали ролята на мъжа, проявявайки похотливост. Те трябваше да се разсъблекат по долни ризи пред всички и да носят панталони през останалата част от празненството. Двама войници бяха обвинени, че крали по време на набезите в Шотландия с Хюго, двама от готвачите бяха набедени, че са мръсни. Една съпруга бе обвинена в изневяра, едно момиче, което работеше в онази част на готварницата, където се приготвяха сладкишите, беше обвинено в кавгаджийство, затова му завързаха устата с кърпа.