Прислужникът се кикотеше и сочеше един след друг слуги, които веднага започваха да пищят, възмутени от обвиненията, имаха правото да признаят вината си или да настояват, че са невинни, а ги съдеше ревящата тълпа.
После той насочи вниманието си към дребните дворяни. Двама от младите служители от благороден род бяха обвинени в безделничество, като наказание им беше наредено да стъпят на столовете си и да изпеят коледна песен. Един от сродниците на лорд Хю беше обвинен в лакомия — промъквал се в кухнята след вечеря, за да си изпроси марципан. Любимецът на Хюго, младеж, който винаги беше в помещението на стражите, разговаряйки за военно дело с офицерите, беше обвинен, че е подмазвач и блюдолизец, затова почерниха главата му със сажди от огнището.
Хората се смееха все по-силно и прислужникът стана по-дързък. Някой наметна на раменете му пурпурната наметка на лорд Хю, той стъпи на седалката на украсения с резба стол, подскачайки от крак на крак, и посочи с пръст към Хюго, който се правеше на шут в дъното на залата с поднос и кана вино.
— Похот — обяви той тържествено. Залата се разлюля от смях. — Разпуснатост — каза той отново. — Ще назова жените, с които си бил.
Разнесоха се писъци и кикот, а жените около Алис смутено се раздвижиха. Прислужникът беше господар на днешния празник, можеше да изрече всичко, без да го заплашва наказание. Можеше да разобличи всяка от тях като любовница на Хюго. Но нямаше вероятност Катрин да забрави или пък да пренебрегне обвинението като забавление за празника.
— Как ще ги помниш всичките? — изкрещя някой от дъното на залата. — От старата година са минали повече от триста дни! Това са поне хиляда жени!
Хюго се ухили и зае предизвикателна поза, отхвърляйки престилката назад, за да покаже украсената с бродерия предница на панталона си, издавайки хълбоци напред, докато момичетата пищяха от смях.
— Вярно е — каза той. — По-скоро към две хиляди.
— Ще назова жените, които не е имал — каза бързо прислужникът. — За да спестя време.
При тези думи се разнесоха писъци на смях. Хюго се поклони. Дори старият лорд до огнището се подсмихна. Залата притихна, в очакване да чуе какво ще каже момчето, за да завърши шегата.
— Има само една жена, с която не е бил — каза момчето, довеждайки шегата докрай. Извъртя се рязко и посочи лейди Катрин, застанала до стария лорд край огнището. — Неговата съпруга! Неговата съпруга! Лейди Катрин!
В залата се надигна невъобразим шум: хората се заливаха от смях. Прислужничките на Катрин, все още по местата си около масата на подиума, затулиха уста с ръце, за да потиснат смеха си. Хюго сведе глава разкаяно, дори старият лорд се смееше. Войниците се бяха вкопчили един в друг, а слугата смъкна пурпурната украсена със скъпоценни камъни шапка на лорд Хю, хвърли я във въздуха и я улови, за да се поздрави за остроумието. Само Катрин стоеше, побеляла от гняв, без да се усмихва.
— Сега старият лорд! — изкрещя някой. — Той какво е направил?
Прислужникът посочи тържествено към лорд Хю.
— Вие сте много, много виновен, и вината ви става все по-голяма всяка година — каза той.
Лорд Хю се изкиска и зачака.
— И всяка година, макар да вършите по-малко, ставате все по-виновен — каза прислужникът.
— Гатанка — викна някой. — Гатанка! Какво е неговото престъпление?
— Какво е престъплението ми? — попита Хю. — Че правя все по-малко и по-малко всяка година, а съм все по-виновен и по-виновен?
— Остарявате! — викна прислужникът тържествуващо.
Разнесе се гръмък смях, предвождан от лорд Хю. Той разклати юмрук към момчето и извика:
— Най-добре да не те виждам утре! Тогава ще видиш стар ли е мечът ми!
Прислужникът затанцува върху стола и събра кльощавите си колене, преструвайки се на обзет от ужас.
— А сега… — извика той, — нареждам да танцувате!