Той смъкна наметалото, остави шапката върху големия стол, и взе за ръка най-мръсната, най-долна и раздърпана прислужница от кухнята, за да поведат танца. Други хора, все още кикотещи се, се подредиха зад тях. Алис се наведе към Илайза.
— Видя ли лицето ѝ? — попита тя тихо.
Илайза кимна.
— По-ужасен е от миналата година — каза тя. — А тогава беше доста дързък. Но това е традиция и не вреди. Старият лорд държи старите порядки, а Хюго не го е грижа. Слугите винаги превръщат Катрин в прицел на шегите си; не я харесват особено, а обичат Хюго.
Един от актьорите дойде до масата на дамите и положи грубите си длани върху раменете на Рут. Тя изписка тихо в знак на отказ, но той я повлече към дансинга.
— Ето ти забава! — възкликна Илайза радостно и хукна след Рут да си намери партньор. Алис тръгна през залата, подобна на сянка в тъмносинята си рокля, за да застане при лорд Хю и да се върне с него до стола му на подиума.
— Няма ли да танцуваш, Алис? — попита я той, надвиквайки високите акорди на музиката и глухото бумтене на барабана.
— Не — каза тя кратко.
Лордът кимна.
— Стой зад стола ми, и никой няма да се осмели да те покани — каза той. — Това е грубовато забавление, но обичам да го гледам. А Хюго… — той млъкна, без да довърши. По-надолу в залата Хюго стоеше на колене пред една прислужница, наполовина скрита зад маска с форма на патешка глава. Катрин, с напрегнато и бледо лице, танцуваше неохотно с един от младите рицари. — Хюго е буен и непокорен младеж — каза старият лорд. — Трябваше да го оженя за момиче с огън в утробата.
Танцуваха цял следобед и до късно през нощта. Един младеж стана и запя мадригал с много сладък глас, млада циганка влезе в залата и изтанцува буен, непознат танц с дървени, потракващи плочки в ръка, после, съпроводени от гръмки аплодисменти, слугите излязоха от кухнята и потеглиха в процесия из залата, понесли печените меса, които поднесоха на господарската маса и в отделни блюда — по едно на четирима души — на всички останали маси. Това беше последното им ястие на пиршеството, и беше по-пищно от всички предишни. Имаше печен лебед, на който след печенето бяха поставили отново перата, така че беше бял, досущ като жива птица, надигнал глава от блюдото за сервиране. В другия край на господарската маса имаше паун с клюмнали пера на опашката. На останалите маси поднасяха нарязани късове месо от гъска, пуйка, скопени петли, дива патица. На това пиршество всички получиха от най-хубавия хляб — малки бели хлебчета от хубаво брашно, с дебела златиста кора и плътна бяла среда. Лордовете се хранеха с неутолим апетит; до тях Катрин обра всичко от чинията си с хляба и си взе още един резен месо от див лебед, макар че лицето ѝ беше все още изопнато и гневно.
Внесоха каните с вино, а блюдата следваха едно след друго. Алис, олюляваща се от умора, хапна малко, но пи от резливото червено вино, хладно, защото идваше от бъчвите в избата. Беше полунощ, когато най-после внесоха сладкишите — бяха два и ги поставиха на господарската маса. Съвършен марципанов модел на замъка, със знамето на лорд Хю, веещо се над кръглата кула, беше поставен пред стария лорд. Жените станаха от страничната маса да го видят, и се стълпиха наоколо.
— Твърде красиво е, за да се нареже — каза Илайза с възхищение.
Пред Хюго поставиха малък модел на господарска къща в провинциално имение, разположена точно в средата на една градина, с малък захарен елен в парк, който заобикаляше къщата отвсякъде.
— Плановете ми за новата къща! — възкликна Хюго. — Дяволите да ги вземат тези слуги, знаят всичко, преди самият аз да го узная. Ето, сър, вижте какво са направили!
Лорд Хю се усмихна.
— Сега двете сгради може да се видят една до друга — отвърна той. — Знам къде бих предпочел да живея!
Хюго сведе глава, твърде преситен от виното и вечерята, за да спори с баща си.
— Зная предпочитанията ви, сър — каза почтително той. — Но това е една хубава моя мечта.
Хю кимна.
— Би ли понесъл да я изядеш? — попита той.
Хюго се засмя и вдигна в отговор ножа си.
— Кой иска резен от моята къща? — попита той. — Моята хубава малка къща, която нарисувах в миг на безделие, а после открих, че тези кухненски хрътки са откраднали книжата ми и са претворили мечтите ми в захар?
— Аз! — обади се подканващо Илайза.
Хюго ѝ хвърли една усмивка.
— Ти си готова да получиш късче от всичко мое, нали, Илайза? — каза той. — Готова си да умоляваш за малко внимание, нали?
Илайза нададе лек писклив смях в знак на протест. Хюго ѝ се усмихна, а после обърна похотливия си поглед към Алис.