— Алис? — попита той. — Ще опиташ ли моята красива играчка?
Тя поклати глава и се плъзна обратно към масата за жените в задния край на подиума. Когато другите се върнаха с блюдата си, Илайза сложи пред нея парче от марципановата къща.
— От него — каза тя, като кимна към гърба на стола на Хюго. — Поднесе го за теб под носа на жена си. Даде ти входната врата. Внимавай — играеш опасна игра, Алис.
Когато вечерята приключи и по масите не беше останало нищо, освен заключителното блюдо сушени плодове и сладкото вино, Дейвид застана зад стола на лорда и започна да вика мъжете един по един да се качат на подиума, за да получат от лорд Хю подарък или кесия с монети. Хюго седеше от дясната страна на баща си и от време на време се навеждаше напред да каже някоя дума. Лейди Катрин седеше от лявата страна на лорд Хю, усмихвайки се леко и безизразно. Тя си беше разменила подаръци с жените от свитата си на първи януари, и не беше подготвила нищо за никого от слугите в замъка, нито пък за войниците. Редицата от слуги и войници се точеше безкрайно. Бяха цели четиристотин на брой. Алис, на масата за жените в задния край на подиума, неспособна да види нещо, задряма, уморена от веселието на коледните дни и двете безсънни седмици, които ги предшестваха.
— Това е досадно — прошепна ѝ недоволно Илайза. — Всички други раздават подаръците на Нова година. Само лорд Хю е твърде стиснат, за да събере всички на пиршество два пъти през тежкия сезон!
Алис кимна: не я беше грижа.
— Да си вземем още една кана вино! — предложи Илайза. Махна с ръка на една минаваща прислужница. Марджъри се намръщи.
— Ще се напиеш — каза тя.
— Не ме е грижа! — заяви Илайза. — Това е последният от празничните дни. Няма да ѝ трябваме довечера. Ще си облече най-хубавата нощница и ще лежи будна цяла нощ в стаята си, за в случай, че виното е пробудило страстта на Хюго.
— Тихо — каза Рут с обичайната си предпазливост.
Илайза се изкикоти и си наля от новата кана.
— Може би коледният му подарък за нея е едно прилично чифтосване най-накрая — прошепна тя.
Уж възмутени, Марджъри и мистрес Алингам избухнаха в смях. Рут хвърли тревожен поглед назад към господарката им. Алис отпи от чашата си.
Харесваше ѝ мирисът на виното. Днес бяха сложили на масата на жените стъклени съдове в чест на празника, и на Алис ѝ се нравеше допирът на хладното стъкло до устните ѝ. В дома на Морах беше пила от глинени или рогови чаши, а в замъка пиеше от калаени. Не беше усещала допира на стъкло до устните си от манастира насам. Това вино носеше собствения си вкус, не се чувстваше дъх на лошо почистен метал, стъклената чаша беше лека и тънка, съблазнителна. Алис отпи отново. Пиянството и варварството на празничните дни я бяха подминали. Никой не я беше дръпнал в някой тъмен ъгъл и не беше опитал да си открадне целувка, не беше танцувала с никого. Старият лорд бдеше за нея, и когато един войник се приближи и я покани на танц, старият лорд се намръщи и Дейвид го отпрати с махване на ръка. При тази гледка лейди Катрин се усмихна с тънката си усмивка и се наведе към масата на жените.
— През пролетта ще танцуваме на твоята сватба, Алис — каза тя, с отровно-сладък глас. Хвърли поглед към младия мъж, който се беше върнал на мястото си. — Това беше Питър — незаконен син на един от офицерите на лорд Хюго. Него съм ти избрала. Не мислиш ли, че изборът ми е добър?
Алис погледна надолу по залата към войника. Беше доста привлекателен, строен, с кестенява коса и кафяви очи, млад. Беше го видяла как промушва с нож едно умиращо куче по време на борбата между кучета и мечка. Беше го видяла да крещи от възбуда по време на боя с петли. Помисли си какъв ли би бил животът ѝ като негова съпруга, какво ще е да бъде обвързана завинаги с мъж, който изпитваше такива опасни приливи на възбуда при вида на чуждата болка.
— Много добре, милейди — каза тя. Усмихна се лицемерно, гледайки лейди Катрин право в очите. — Той изглежда чудесен човек. Баща му казал ли му е?
— Да — каза лейди Катрин. — Трябва да убедим стария лорд да намери подходящ писар, за да те замести, а после можеш да се омъжиш. Може би на Великден.
— Много добре — каза Алис тихо и сведе очи към чинията си, така че лейди Катрин да не види гневния блясък на яростна съпротива в очите ѝ.
Алис отпи отново от виното си. През всички дни на празненствата и нощите на пиянски игри, беше усещала как младият лорд я наблюдава. Лейди Катрин също я наблюдаваше. Алис допря студената чаша до бузата си. Трябваше да разкъса мрежата, мрежата, която те тримата — старият лорд, младият лорд и проклетницата — бяха хвърлили около нея. Трябваше да вземе в ръце силата си, трябваше да накара малките кукли да оживеят и да изпълняват волята ѝ.