Над масата — тъй като беше Коледа — жените от свитата на лейди Катрин бяха поставили в полилея чисти восъчни свещи. На масата имаше сребърен свещник със свещи с бледия цвят на пчелен мед. Алис наблюдаваше полюшващия се жълт пламък и чистата прозрачност на восъка. В дима се долавяше съвсем лек дъх на сладост. Това бяха свещи от чист пчелен восък. Някаква мисъл изплува на повърхността в съзнанието ѝ и тя трепна, разбрала, че свещите сигурно са били изработени от монахините в абатството с восък от манастирските кошери.
Илайза наля още вино в чашата ѝ и тя отпи отново.
В кесията, завързана за колана на кръста ѝ, бяха трите восъчни кукли. Фигурките се удряха леко в нея, когато се движеше. Алис се беше изкушавала да ги хвърли от прозореца надолу по стръмната стена на замъка, за да се разбият в скалите и да паднат в реката долу. Равносилно на смърт беше да открият, че ги носи, а тя се страхуваше твърде много, за да ги скрие където и да било в замъка. Все още не беше намерила нужната смелост, или не я бе обзело необходимото отчаяние, за да ги използва. Пазеше ги като талисман, като последно оръжие, готово за използване, ако някога настанеше време за това.
Стипчивият хладен вкус на билковото вино нахлу в устата ѝ и тя почувства как се стича в гърлото ѝ. „Сигурно започвам да се напивам“, помисли си Алис. Всички гласове сякаш идваха отдалече, лицата около масата сякаш потрепваха, виждаше ги замъглено.
— Иска ми се… — каза Алис с надебелял език.
Илайза и Марджъри се смушкаха взаимно и се изкикотиха.
— Иска ми се да бях лейди Катрин — изрече завалено Алис.
Рут, мълчаливата, хвърли поглед зад гърба си да се увери, че двамата лордове, наблюдавани от лейди Катрин, все още раздават подаръците.
— Защо? — попита тя.
— Защото… — каза Алис бавно. — Защото… — тя спря отново. — Бих искала да имам собствен кон — каза тя простичко. — И рокля, която да е нова — да не е принадлежала на друга жена. И мъж…
Илайза и Марджъри избухнаха в смях. Дори Рут и мистрес Алингам се изкикотиха, прикрили уста с длани.
— Мъж, който да ме оставя на спокойствие — каза Алис бавно. — Мъж, който да е обвързан с мен и женен за мен, но не ме закача.
— От теб няма да излезе кой знае каква съпруга! — каза Илайза през смях. — Бедничкият Питър май все ще остава на сухо.
Алис не я беше чула.
— Искам повече от обикновените жени — каза тя скръбно. — Искам много повече.
Сега вече всички жени се смееха открито. С тежката триъгълна шапчица, която се смъкваше от къдравата ѝ коса, и със сериозното си бледо лице, Алис беше крайно забавна. Наситено сините ѝ очи блуждаеха, опитвайки се да се взрат в свещите. Младият лорд Хюго, който сега усещаше присъствието и движенията на Алис сякаш с някакво шесто чувство, погледна назад и обхвана сцената с един бърз поглед.
— Младата ти помощничка май е прекалила с виното — каза той тихо на баща си.
Старият лорд хвърли поглед назад. Дейвид насочи вниманието му към друг от войниците, който идваше да получи подаръка си.
— Накарай да я заведат в стаята ѝ — каза той кратко на младия лорд. — Преди да повърне върху роклята си и да се посрами.
Хюго кимна и отблъсна стола си от масата. Лейди Катрин не беше чула разменените с тих глас реплики, и вдигна поглед изненадано.
— Баща ми има поръчка за мен. Ще се забавя само един миг — каза ѝ тихо Хюго, а после се обърна към жените.
— Ела, Алис — каза той твърдо.
Алис вдигна очи. На фона на светлината на свещите от залата лицето му беше обвито в сенки. Тя видя проблясването на усмивката му. Сред жените премина леко вълнение, като смута, който настъпва в кокошарник, когато до вратата се приближи лисица.
— Ще те придружа до покоите на нейна светлост — каза той твърдо. — Ти — кимна на Илайза. — Ела и ти.
Алис се изправи бавно на крака. Като по магия, подът под краката ѝ се разлюля и сякаш се стопи. Лорд Хюго я подхвана, когато тя залитна напред, и я повдигна. Кимна на Илайза, която отметна назад гоблена и отвори малката врата в задния край на подиума. Излязоха в преддверието зад залата, и се качиха по ниските каменни стъпала до покоите на лейди Катрин горе. Илайза отвори широко вратата и Хюго влезе с бързи крачки в галерията, носейки Алис.
— Ще ти дам един шилинг, за да пазиш тук, и да си държиш езика зад зъбите — каза той кратко на Илайза.
Кафявите ѝ очи се разтвориха широко.
— Да, милорд — каза тя.
— А ако почнеш да клюкарстват, ще наредя да те набият с камшик — каза той спокойно. Илайза почувства как коленете ѝ омекват от усмивката му.