Лейди Катрин се отдръпна, уплашена от гнева ѝ, но после поде разярено:
— Не се осмелявай да ми говориш така, момиче…
— Поемам властта си — зарече се Алис. — И занапред вие няма да ме наричате „момиче“! Няма да ме командвате! А вашият съпруг няма да ме използва за своя играчка. Вие двамата ме тласнахте към това и аз ще се възползвам от силите си!
— Спри! — изпищя Катрин. Алис ѝ хвърли поглед, подобен на горяща главня, излезе от стаята и затръшна вратата. Чуха как краката ѝ изтрополиха надолу по каменните стъпала, чуха и трясъка на вратата на голямата зала.
— Тя отива ли си? — попита мистрес Алингам.
Само лейди Катрин остана на мястото си: останалите се стълпиха до широкия еркерен прозорец и изпружиха шии да видят стъпалата, по които се слизаше от голямата зала под тях в градината, а оттам пътеката водеше до къщичката на вратаря отвъд вътрешния крепостен ров.
— Отива си — потвърди Илайза. — Сега е в градината, отправя се към портата. Да изтичам ли след нея и да наредя да я върнат обратно, милейди?
Лицето на лейди Катрин беше бледо, устата — здраво стисната, докато тя овладяваше страховете и подозренията си.
— Остави я да си върви — каза тя. — Остави я да си върви.
Старият лорд забеляза отсъствието на Алис чак вечерта точно преди вечеря, когато искаше да продиктува едно писмо. Дейвид дойде в женските покои да пита за нея, и лейди Катрин, чието грозновато лице остана напълно безизразно, му каза, че Алис я няма.
— Ще дойда вместо нея — каза тя. Наметна тъмна пелерина на раменете си, смъкна качулката над главата си, и го последва до стаята на стария лорд в кръглата кула. В тъмния ъгъл на стълбите подминаха младия лорд Хюго, който ги чакаше, без да се прикрива. Той протегна ръка да я спре.
— Алис — каза той. Никога преди лейди Катрин не го беше чувала да говори с такъв тон: той изрече името на момичето с огромен, всепоглъщащ копнеж.
Съпругата му смъкна качулката на пелерината си. Костеливото ѝ лице гореше от омраза към него, очите ѝ го гледаха тържествуващо.
— Така си и мислех — каза тя, с отровна жлъч в тона. — Така си и мислех.
Хюго се отдръпна.
— Мадам, аз…
Сенешалът Дейвид си размени един поглед с Хюго и продължи нагоре по стълбите до стаята на стария лорд, където не можеше да ги чува.
— Не си прави труда да се преструваш — каза тя разпалено. — Питах се каква власт има тя над теб и стареца. Предполагам, че си ляга и с двама ви. — Устата ѝ се изкриви от гняв. — Ляга си и с двама ви! Той, оглупелият от старост, и ти, който тичаш след всичко, което носи пола! Още щом я видях в онази рокля на блудница, разбрах какво става. Но чаках и наблюдавах. Виждах те как я оглеждаш и знаех какво си мислиш. Бог знае, че съм го виждала достатъчно често! Бог знае, че съм те виждала да гледаш безброй жени с тази твоя усмивка и този похотлив поглед. После те видях да гледаш нея, видях те да я изнасяш от празненството. Отнесе я в леглото ѝ, нали? И плати на онази глупачка Илайза да извърне поглед! Плати на онази глупачка Илайза да се престори на сляпа, да ме излъже и да ми се присмива тайно. Плати ѝ да развратничи!
Тя се нахвърли върху него и го удари силно с разтворена длан през лицето. От звънката плесница Хюго се дръпна рязко назад, а после застана неподвижно.
— А аз? — Гласът ѝ се усили от страстен шепот до сподавен, яростен писък. — Какво остава за мен? Мен никога не ме гледаш така. Никога не идваш в стаята ми с тази усмивка! Всяка блудница в замъка може да получи похотлив поглед от теб! Всяка развратница в града, всяка пачавра във всяко село може да те има между мръсните си крака — но мен, собствената си съпруга, пренебрегваш! — Тя го хвана здраво за раменете. — Пренебрегваш ме! — каза тя. По лицето ѝ се лееха сълзи. Тя го разтърси силно и изпищя отново: — Пренебрегваш ме!
Хюго стоеше скован, докато тя продължаваше да стиска раменете му, цялото му тяло я отблъскваше със своята неподвижност.
— О, Господи! — възкликна тя във внезапен прилив на копнеж. — Хюго, направи с мен това, което правиш с нея! Обладай ме тук! — Тя се отдръпна назад в сянката на стълбището и трескаво дръпна нагоре роклята си, улови шнура на панталона му, задърпа предницата на панталона му, притисна се към бродираното уплътнение и изстена, когато почувства натиска на твърдата бродерия. — Направи го сега! — каза тя отчаяно.