— Не го вярвам — каза той безизразно. Но Катрин се залови за моментното му колебание като нападаща пепелянка.
— Вие самият я подозирате! — възкликна тя тържествуващо. — Вие сте по-близък с нея от всеки друг! И сам я подозирате!
— Не я подозирам — каза старият лорд; но тонът му беше несигурен.
— Е, аз я обвинявам! — отекна гласът на Катрин. — Обвинявам я в магьосничество. Омагьосала е лорд Хюго. Той току-що ме наскърби открито и каза, че няма да намери покой, докато не я обладае. Това е плод на магьосничество, милорд, и вашият син е жертвата.
Малко руменина се върна в лицето на стария лорд.
— Бога ми, Катрин! — възкликна той пренебрежително. — Мислех, че говорим за черни изкуства! И преди си виждала Хюго да изпитва похот към някое момиче. Ще отмине.
После протегна ръка към нея, усмихна ѝ се с усилие и каза мило:
— Хайде, знам, че това те безпокои, но тя е просто едно от увлеченията на Хюго. Няма повод да повдигаш обвинения в магьосничество, освен магията, която едно младо момиче плете, когато е влюбено. Не става дума за нищо повече от това.
Лицето на Катрин беше побеляло от злоба.
— Не, милорд — каза тя жлъчно. — Разбирате ме погрешно. Лорд Хюго ми каза, че можел да я има, а не го е направил. Отрече да ѝ е посягал без нейно съгласие. Каза ми, че тя направила заклинание и той видял бъдещето, с нея като своя жена. Казва, че ще се откаже от земите, които му донесох като зестра, да, и дори от замъка, за да има нея и сина, който вярва, че тя ще зачене. Това е магьосничество, милорд, не ухажване.
Старият лорд се раздвижи неспокойно.
— Ще се видя с Хюго — каза той. Протегна ръка към масата до себе си и разклати малък сребърен звънец. Един слуга дойде тичешком и му беше заповядано да намери младия лорд. Лорд Хю погледна Катрин.
— Можеш да си вървиш — каза той.
— Не — заяви тя.
Посрещна удивения му поглед без страх.
— Ще остана — каза тя. Жълтите ѝ зъби бяха оголени в гримаса на неприкрита злоба. — Твърдя, че той е омагьосан, твърдя, че вие също сте наполовина омагьосан. Тук е нужна жена с бистър ум. Трябва да се повика ловецът на вещици. Не смея да вярвам на вашата преценка, милорд, заради собствената ви безопасност не смея да ѝ се доверя.
Очите на стария лорд я стрелнаха гневно.
— Можеш да останеш, но трябва да мълчиш.
— Повикайте и Илайза Херинг — предложи лейди Катрин. — Тя придружи негова светлост и вещицата, когато той я отнесе от залата. Тя ще знае какво се е случило между тях.
Старият лорд кимна.
— И капелана на замъка — настоя тя. — Отец Стивън. Той е свят човек и ваш верен служител. Искам само да осигуря своята и вашата безопасност, и безопасността на лорд Хюго. Ако тя е вещица, в което съм убедена, тогава трябва да бъде заловена, милорд. Заловена, подложена на изпитание и удушена.
— Това са глупости… — поде старият лорд. — Празни приказки и женска злоба… Когато Хюго дойде, ще обясни всичко. — Той събра сили и нареди: — А ти няма да казваш нищо. Ще си държиш езика зад зъбите. Позволявам ти да останеш, но ако проговориш, ще наредя да те изхвърлят от стаята ми. Мога да направя това, мадам, помнете.
— Ще си мълча — обеща тя с готовност. — Но го попитайте едно нещо, преди да го освободите и преди да повярвате на лъжите, които ще изрече заради нея.
— Какво? — изръмжа той.
— Попитайте го как ще умрете — каза Катрин, с укрепнал от злоба глас. — Вещицата предсказала смъртта ви, както и тържеството си над мен. Казала, че ще умрете догодина.
Лорд Хю ахна.
— Кой би могъл да знае по-добре? — попита Катрин с копринен гласец. — Тя ви дава лекарството, тя приготвя билките ви. Тя е до вас, когато сте болен. Ако не ви урочаса направо, може да ви отрови. А сега му е обещала смъртта ви.
Лорд Хю поклати глава.
— Тя е моя служителка — каза той по-скоро на себе си. — Тя е моята малка помощничка.
— Но ако някой друг я подстрекава? — каза бързо Катрин. — Тя може да се превърне във ваш много силен враг! Помислете си къде я поставихте, милорд! Вие я издигнахте толкова високо, колкото и Дейвид, вашия довереник! Тя знае всичките ви тайни, ваша болногледачка е. Ако бъде настроена срещу вас от амбиция, или страст…
Вратата се отвори и влезе Хюго. При вида му Катрин се обърна рязко и изтича зад гърба на стария лорд. Така, отпуснала ръка върху високата облегалка на стола и с очи, приковани върху лицето на съпруга ѝ, тя създаваше впечатлението, че двамата се бяха обединили срещу него.
Младият лорд обхвана сцената с един бърз поглед и се усмихна подигравателно, като видя пребледнялото лице на съпругата си.