— Е, Катрин, отново се срещаме — каза любезно той. После направи две бързи крачки напред и коленичи пред баща си и каза: — Повелителю мой, разбрах, че сте ме повикали. Надявам се да не съм ви накарал да чакате?
Старият лорд протегна длан и я положи върху тъмнокосата къдрава глава на сина си. Зорките очи на Катрин видяха, че ръката му трепери леко.
— Лейди Катрин ми донесе някои тревожни вести — каза той тихо. — Обвини Алис, моята помощница, че е вещица. Твърди, че ти си омагьосан, Хюго.
Хюго се изправи на крака и стрелна Катрин с весел поглед.
— Мисля, че тук няма друго магьосничество, освен магията на една хубава девойка — каза той. — Не биваше да тревожиш баща ми с нашите кавги, Катрин. Нещата ще се развият зле за теб, ако тичам при него всеки път, когато имам основания да се оплаквам от теб.
Тя си пое рязко дъх, доловила предупредителните нотки в гласа му, но старият лорд я накара да замълчи с един жест.
— Това не е шега работа — каза той твърдо. — Катрин твърди, че Алис обещала да зачене син от теб и че според нея аз ще умра. Вярно ли е това?
Хюго се поколеба.
— Тя не знаеше какво говори…
— В транс ли беше? — Старият лорд се наведе напред, с мрачно лице.
— Не. — Хюго се поколеба. — Момичето беше пияно, или полузаспало. Тези приказки бяха подбудени от виното.
— Вещиците могат да използват виното, за да ги дари със Зрението — предупреди старият лорд. — Тя позна ли те?
Хюго се поколеба: спомни си увереното кискане на Алис и топлотата на гласа ѝ, когато каза „никой не те познава по-добре от мен“.
— Не знам — каза той. Умът му трескаво търсеше безопасен изход за Алис. — Не зная, сър. Говорих с нея много малко.
— Кога се случи това? — попита старият лорд. Катрин, възпирана от обещанието да мълчи, се наведе напред, сякаш искаше да изсмуче думите от устата на съпруга си.
— Вчера, след вечерята по случай Дванайсетата нощ — каза Хюго неохотно. — Когато я отведох в стаята ѝ — по ваше нареждане, милорд, спомняте си. Тя беше пияна.
Катрин кимна. Старият лорд я стрелна с поглед през рамо.
— Застани малко по-надалече, Катрин — каза той. — И не забравяй обещанието да си държиш езика зад зъбите.
Очите на Хюго се присвиха.
— Нейна светлост лейди Катрин навярно е чула погрешно някои думи, които ѝ казах по време на разгорещена кавга — каза той на баща си. — Не ми подобава да ви кажа какво изрече тя, нито пък какво направи в тъмнината на стълбището. Нека се задоволя да кажа, че тя ме удари, и ме обиди, и ме разгневи, а аз бях навярно твърде рязък с нея. Тя ме умоляваше да я обладая като блудница на стълбите, и аз бях оскърбен да видя как моята съпруга — и ваша снаха — се държи толкова долно. — Катрин леко ахна от ужас при добре премереното предателство на Хюго. — Има и още, сър, и то е по-лошо — каза Хюго остро. — Но няма да ви уморявам с него. Готов съм да я помоля за прошка и да оставя тази кавга да приключи тук.
Старият лорд повдигна вежда към Катрин:
— Това ли е всичко? — попита той. — Ако Хюго ви помоли за прошка, и ви се реваншира като съпруг — той наблегна на думата „реваншира“ и горещината на неспирното желание на Катрин се надигна в бледите и бузи, — ще може ли с това спорът да бъде приключен, и Алис да работи за мен? Не е нужно да бъде на служба в покоите ти, ако имаш нещо против нея, Катрин. И не е нужно Хюго да я вижда.
— Не — изрече лейди Катрин с усилие. — Не и докато отец Стивън не узнае това, милорд. Не и докато не изслушаме Илайза.
При вида на намръщеното лице на стария лорд тя се наведе напред.
— Лорд Хюго казва, че това не е нищо повече от караница — но с устата му говори магията — каза тя настойчиво. — Разбира се, че ще се опита да я защити! Трябва да проведем допълнително разследване, не просто да го предпазим, а да предпазим и вас, милорд. Тя предсказа именно вашата смърт.
Старият човек се прекръсти.
— Кажи да повикат Илайза — нареди той на сина си. — И повикай свещеника.
Хюго сви рамене, сякаш станалото едва ли си заслужаваше труда, а после отвори вратата на бащината си стая и извика: „Хей!“ надолу по каменните стъпала към помещението за стражите. Едно от момчетата дотича.
— Доведи Илайза Херинг и отец Стивън — каза Хюго.
Тримата зачакаха в неловко мълчание, докато прислужницата и свещеникът влязоха. Лорд Хю изгледа намръщено и двамата.
— Повиках ви, отче, за да изслушате един разговор — каза той. — Изглежда, че имаме нужда от мъдростта ви.
Отец Стивън кимна сериозно: тъмният му, напрегнат поглед забеляза руменината на Катрин и прикрития гняв на Хюго. Илайза се отдръпна колкото можеше по-близо до вратата, пребледняла и замаяна от чувство на вина.