— Всичко е наред, Илайза — каза мило старият лорд. — Никой не те обвинява в нищо.
Тя трепереше толкова силно, че едва можеше да говори. Тъмните ѝ очи се стрелнаха от лицето на младия лорд към каменното изражение на господарката ѝ.
— От теб се иска само да кажеш истината — каза любезно старият лорд. — Каквото и да ни кажеш — каквото и да е то, Илайза — ти си под моя закрила. Можеш да кажеш истината.
— Накарайте я да се закълне — каза лейди Катрин, като се опитваше да говори, без да си отваря устата.
Старият лорд кимна и Хюго стрелна с поглед съпругата си, оценявайки куража ѝ да дръзне да се обади, когато ѝ беше наредено да мълчи.
— Под клетва тогава — каза старият лорд. Кимна на свещеника, който пристъпи напред към масата до малкия прозорец и донесе Библия.
— Заклеваш ли се в Светото Писание, в светия живот на Иисус Христос, в светата Му Майка и в Бог Отец да кажеш истината? — попита той Илайза. — Помни, че мощта на дявола е много силна в тези смутни времена. Трябва да бъдеш на страната на Бог или да се предадеш на ада. Ще кажеш ли истината?
— Амин — промърмори Илайза. — Кълна се. О, Господи!
— Кажи ни какво се случи, когато лорд Хюго отнесе Алис от залата снощи — каза старият лорд. — Кажи ни всичко и помни, че ще гориш в ада, ако излъжеш.
Илайза се прекръсти и стрелна Хюго с бърз изплашен поглед. Той я наблюдаваше студено. Тя потръпна от страх.
— Младият лорд ми нареди да тръгна с тях двамата — започна тя. После спря като запотена кобила, на която са дръпнали юздата.
— Продължавай — каза сприхаво старият лорд. — Закле се да говориш!
— Той ми каза да чакам пред вратата на нашата стая, да пазя — каза тя. Очите ѝ бяха приковани върху стария лорд.
Той кимна нетърпеливо.
— И той я внесе вътре и я облада? Продължавай, момиче, няма да изненадаш никого тук!
Илайза навлажни устни.
— Не — каза тя. — Промъкнах се вътре след тях, да гледам. Бях любопитна. Алис говореше толкова много за девствеността си — за неприязънта си към мъжете. Бях любопитна да я видя с негова светлост.
Тя млъкна рязко, като стрелна с бърз поглед мраморното лице на лейди Катрин.
— Продължавай — каза сурово старият лорд.
— Той я хвърли на сламеника ѝ и я разсъблече по долна риза — каза Илайза. — Смъкна си панталона и легна върху нея.
Лейди Катрин изсъска като змия. Старият лорд протегна ръка, за да я накара да замълчи.
Погледът на Илайза се луташе между потиснатия гняв на лейди Катрин и заплашителната мрачна усмивка на младия лорд.
— Не смея да говоря! — произнесе тя с усилие.
Старият лорд се приведе напред, хвана я грубо за ръката и я принуди да коленичи пред него.
— Аз съм господарят тук — каза той. — Дори сега, в старческата си немощ, все още аз командвам тук. Заповядвам ти да говориш и ти обещавам закрилата си — каквото и да кажеш. Сега ми кажи, момиче — какво стана, когато той легна върху нея?
— Тя го омагьоса! — изрече Илайза с тих стон. — Чух я да се киска, и после изрече заклинание или нещо такова — не можах да го чуя ясно — а после му обърна гръб и заспа.
— Не я е обладал? — попита старият лорд невярващо. — Не я е обладал, когато я е разсъблякъл и е легнал върху нея?
Илайза поклати глава и каза:
— Тя направи нещо. Посегна назад към него, взе дланта му и обви ръката му около себе си, и сложи дланта му върху своята… — тя млъкна, без да довърши.
— Между краката си? — попита старият лорд направо.
Илайза кимна и преглътна с усилие.
— После какво? — попита той.
— Той я попита дали го познава, и коя година е, и на колко години е тя — изрече Илайза бързо и припряно, приковала очи в стария лорд. — Не можах да чуя всичко — продължи тя. — Тя говореше много тихо.
— Чу ли изобщо нещо? — попита старият лорд. — Кажи истината сега, момиче!
Тя кимна.
— Май каза, че е на осемнайсет — отвърна тя. — Като че ли каза, че е 1538 година.
Катрин изпусна дъха, който беше сдържала, в дълга, доволна въздишка.
Старият лорд погледна към сина си.
— Тя предсказа ли смъртта ми? — попита.
Хюго кимна.
— Да, татко — каза той честно.
— А другите неща — че ще зачене син от теб. Каза ли тя всичко това?
Хюго сви рамене.
— Да — каза той.
Старият лорд сви рамене.
— Каза ли как ще умра? — попита той.
Хюго поклати глава:
— Не попитах. Тя говореше като в полусън. Бях прекалено изненадан, за да я разпитвам, и… — той млъкна, без да се доизкаже.