Катрин си пое рязко дъх. Не поглеждаше съпруга си.
— Изпитание — каза тя. — Проверка за нея. За да разберем дали е вещица или не.
Хюго трепна неволно.
— Не харесвам тези изпитания — каза той. Бързият поглед на баща му го накара да млъкне.
— Отче? — попита старият лорд.
— И аз мисля така, милорд. — Отец Стивън кимна. — Трябва да разберем дали лечителските ѝ дарби са богоугодни, или не. Лейди Катрин смята с право, че не може да се вземе решение тя да бъде отпратена или пък задържана тук, докато всички сме в неведение. Може би едно по-леко изпитание? Да вкуси нафора?
По лицето на Катрин премина разочаровано изражение, което тя бързо прикри.
— Да я потопиш в реката ли се надяваше, Катрин? — попита злобно младият лорд. — Или да я покачиш върху горяща купа сено?
— Нищо подобно! Нищо подобно! — каза старият лорд нетърпеливо. — Твърде възможно е тя да е добро момиче и честна слугиня, срещу която да не може да се каже нищо, освен че е събудила твоите желания, Хюго, и че притежава някои умения. Ще направим онова, което препоръчва свещеникът. Тя ще приеме нафора под клетва и ако нафората я задави, тогава вече ще знаем какво да правим.
Илайза беше ококорила очи.
— Да си вървя ли? — попита тя.
— Стой тук! — каза сприхаво старият лорд. — Къде е момичето?
Глава 9
След като бе изхвърчала стремглаво от женската галерия, Алис стигна тичешком чак до външната порта, но тогава се поколеба. Въздухът бе леденостуден, миришеше на сняг. Къщите в града бяха затворени и притихнали. Колибата на Морах беше на половин ден път пеша оттук. Майка Хилдебранд си беше отишла завинаги. Алис чувстваше отсъствието на абатството и загубата на майка си в пустотата около себе си, в тихото, сухо шумолене на зимния вятър около стените на замъка. Нямаше къде да отиде.
При портата на замъка свърна назад и тръгна бавно край външната стена на жилището на свещеника. Няколко неохранени кокошки кълвяха по студената земя. Дебела свиня, издута от прасенца, грухтеше в кочината. Алис потръпна, когато слънцето се спусна ниско зад високата кръгла кула. Прекоси втория подвижен мост и влезе зад вътрешните стени на замъка. Майка Хилдебранд беше мъртва, абатството беше в руини. Алис нямаше къде да отиде, освен обратно в замъка, излагайки се на злобата и злорадството на жените.
Главата ѝ още бучеше от виното и от внезапния прилив на гняв. Тръгна бавно покрай лехите с билки към кладенеца в центъра на малката градина. Извади кофата и пи от ледената, леко солена вода, усети неприятния ѝ вкус да се плъзга в гърлото ѝ. После продължи да върви покрай голямата централна сграда към пекарницата — малка постройка, кръгла като кошер, разположена между мрачния черен силует на тъмничната кула и градината с лечебни растения. Алис бутна вратичката, отвори и надникна любопитно вътре.
Беше топло и тихо. Двете големи, заоблени пещи задържаха топлина като в тухларна. По пода, по масите, по лавиците, дори по калаените съдове, окачени на куки, имаше тънък бял слой брашно. Хлебарите бяха излезли след сутрешната си работа — бяха се потили край пещите, за да изпекат наведнъж хляба за закуска, обяд и вечеря. Сега сигурно бяха отишли в града да намерят някоя кръчма, или в голямата зала на замъка, за да играят комар или да дремят. Алис влезе тихо вътре и затвори вратата след себе си. Помещението ухаеше сладко на прясно изпечен хляб. Алис се отпусна на колене в бялата пепел до плочата на огнището, и откри, че по лицето ѝ се стичат сълзи. За миг се озова отново в готварниците на абатството, гледайки как сестрите-мирянки пекат и варят. За миг си спомни вкусния бял хляб, омесен от смляно от самите тях брашно, изпечен в собствените им пещи, спомни си как я стопляха отвътре прясно изпечените хлебчета за закуска след утринната молитва в ранната сутрин.
Алис тръсна глава, подхвана тежките поли на тъмносинята си рокля и разтърка очи. После се отпусна на пети и остана взряна в топлото сърце на жаравата в продължение на дълги минути.
— Огън — изрече тя замислено, гледайки към огнището. Изправи се и свали два малки тенекиени съда от стената. С единия загреба вода от кофата до масата. Сложи го пред огъня.
— Вода — каза тихо.
Взе шепа студена пепел, паднали сажди и тухлен прах от задната част на огнището.
— Земя — каза тя, и сложи купчината пред себе си. После дръпна празния тенекиен съд напред, за да завърши квадрата, и изрече:
— Въздух.
Начерта триъгълник в брашното и пепелта, разсипани по студения под, и свърза трите върха на огъня, земята и въздуха.
— Ела — изрече тя шепнешком. — Ела, Повелителю. Имам нужда от силата ти.