В пекарницата беше тихо. В отсрещния край на вътрешния двор, в готварницата на замъка, беше избухнала свада, разнесе се шум от затръшване на врата. Алис не чуваше нищо.
Начерта нов триъгълник, преобърнат, свързвайки точките на земята, въздуха и водата.
— Ела — повтори тя. — Ела, Повелителю мой. Имам нужда от силите ти.
После предпазливо се изправи, повдигайки роклята си внимателно, като жена, която пристъпва по камъните на брод през буйно течение. Прекоси линията, наруши границата, стъпи в петоъгълника. Отметна глава, шапчицата ѝ се плъзна назад и тя затвори очи. Усмихна се, сякаш някаква сила се бе вляла в нея от огъня, водата, земята и въздуха — от големите камъни на пода под краката ѝ, от въздуха, който трептеше и проблясваше около главата ѝ, от излъчващата се от пещта топлина, която внезапно стана гореща, възбуждаща.
— Да — каза тя.
Нямаше какво повече да прави.
Алис остана неподвижна за един дълъг миг, чувствайки как силата се надига и нахлува в нея през стъпалата ѝ, поемайки я с всеки дъх, чувствайки я как пулсира във връхчетата на пръстите ѝ. После изправи глава, нахлупи качулката си, усмихна се скритом на себе си, и излезе от нарисуваната на пода фигура.
Изля водата обратно в кофата. Закачи тенекиените съдове отново на куките, и замете прахта по пода с едно бързо, небрежно движение, така че петоъгълникът изчезна. Развърза кесията, окачена на колана ѝ. Восъчните кукли на Морах легнаха студени в ръката ѝ. Алис ги преобърна, оглеждайки с усмивка вярно пресъздаденото лице на Хюго: изражението ѝ стана сурово, когато видя куклата, изобразяваща Катрин, с неприличния прорез отпред. Отиде до купчината дърва, натрупани отстрани до пещта, и издърпа един пън от дъното на купчината. Бутна восъчните кукли колкото можа по-навътре, а после внимателно върна пъна на мястото му. Отстъпи назад и огледа преценяващо купчината. Изглеждаше недокосната. Тя вдигна шепа прах от пода и го духна върху пъна, та да изглежда прашен като останалите.
— Скрийте се — каза тя тихо. — Скрийте се тук, мои малки красавци, докато дойда да ви взема.
После седна да се стопли край огъня.
Едва тогава, сякаш в точния момент, когато вече можеше да бъде намерена, слугата се зададе, задъхан, през вътрешния двор и хвърли поглед, без особена надежда, в пустата пекарница.
— Лордът те търси — каза той, тревожен и задъхан. — Веднага. Трудно ми беше да те намеря.
Алис сви рамене с безразличие.
— Кажи му, че не си могъл да ме намериш — рече тя. — Излязох от стаята на лейди Катрин без позволение. Изгубих самообладание. Не искам да ѝ служа, нито на него, нито на когото и да било друг. Ще ѝ се наложи да изтича при него, за да се оплаче от мен. Няма да отида.
Слугата равнодушно сви рамене.
— Трябва — каза той. — Всички са там. Младият лорд и проклетницата, старият лорд и свещеникът. Даже и Илайза Херинг. Сега търсят теб. Най-добре ще е да идеш, и то бързо.
Сините очи на Алис го загледаха напрегнато.
— Какво правят всички? — попита тя. — Какво прави там отец Стивън? И лорд Хюго? Какво искат от мен?
— Стана истински скандал — отвърна той. — Лейди Катрин е побесняла, и старият лорд май е на нейна страна. Но трябва да отидеш.
Алис кимна.
— Идвам — каза тя. — Изтичай и им кажи, че идвам.
Тя изтри лице с ъгълчето на ръкава си, провря пръсти през заплетените си къдрици, избутвайки по-дългите кичури зад ушите си и издърпа шапката напред, така че дори кичурче да не се показва около лицето ѝ. Издърпа надолу дългия корсаж на синята рокля, изтръска простата, синя долна фуста, а после прекоси двора до вратата на замъка. Мина през залата, където един прислужник трупаше пънове върху огъня, за да поддържа помещението топло за вечерята, и през преддверието зад подиума, откъдето водеше стълба към кулата. Качи се по стълбите, мина през помещението на стражите, кимвайки като кралица на безделничещите войници и на един слуга, и отиде горе до вратата на лорд Хю. Тя стоеше отворена. Чакаха я. Алис, спокойна, с високо вдигната глава и предизвикателно изражение, пристъпи в ярко осветената стая и чу как вратата се затвори зад гърба ѝ.
Тя погледна в лицето стария лорд, който седеше в стола си край огъня. Смътно осъзна присъствието на лейди Катрин, застанала зад него, отпуснала собственически ръка върху украсената с резба облегалка на стола му, тържествуваща и сияеща. Свещеникът стоеше далече от огъня, до масата в прозоречната ниша; пред него имаше подвързана в черно Библия и сребърен поднос, покрит с бял лен. До него стоеше Илайза с разширени от ужас очи. Алис хвърли поглед към нея и тогава видя ръцете ѝ. И двете бяха стиснати в юмруци, с палеца между показалеца и средния пръст в стария жест за предпазване от магия. Сините очи на Алис потъмняха леко. Започваше да осъзнава от какво трябва да се бои.