Младият лорд Хюго стоеше възможно най-далече от останалите. Беше се проснал в един стол, изпружил напред краката си в ботуши за езда, с ръце, пъхнати дълбоко в джобовете на панталона. Лицето му под шапката беше мрачно и навъсено. Той срещна бързия поглед на Алис с гневно изражение; в очите му се криеше предупреждение.
Алис си даваше сметка за опасността, в която се намираше. Хвърли отново поглед към стария лорд, оглеждайки бързо лицето му. Беше восъчно блед, а ръцете му, отпуснати върху украсените с резба странични облегалки на стола му, трепереха.
— Има тежко обвинение срещу теб, Алис — каза той. — Най-тежкото обвинение, пред което може да се изправи един християнин.
Алис срещна открито погледа му.
— Какво е то, милорд? — попита тя.
— Магьосничество — каза той.
Лейди Катрин неволно издаде лека въздишка, като жена на върха на насладата. Алис не я погледна, но цветът се отдръпна от бузите ѝ, лицето ѝ пребледня.
— Твърди се, че си предсказала смъртта ми — каза старият лорд. — Че си казала, че ще бъдеш господарка на замъка и че ще родиш на лорд Хюго син и наследник. Твърди се, че според предсказанията ти всичко това щяло да се случи само след две години.
Алис поклати глава.
— Не е вярно, милорд — заяви тя уверено.
Хюго се приведе напред.
— Сън ли беше, Алис? — попита настойчиво той. — Нищо ли не си спомняш?
Алис хвърли поглед към него, а после се обърна отново към стария лорд.
— Не съм го казвала — заяви тя.
Старият лорд хвърли поглед към отец Стивън.
— Възможно е момичето да е било в транс и сега да говори истината, както си я спомня — каза безпристрастно свещеникът. — Ако е истинска ясновидка, е възможно да говори искрено. Чувал съм за някои много благочестиви пророци, които са предсказвали бъдещето, без да осъзнават какви слова изричат. В Евангелието има свидетелства за говорене на непознати езици и други чудеса. Но може да е и капан от дявола.
— Можеш ли да предвиждаш бъдещето, Алис? — попита старият лорд.
— Едва ли — каза тя хапливо. Когато те се втренчиха изненадано в нея, тя каза остро: — Ако имах такива способности, милорд, нямаше да стоя тук и да чакам да бъда обвинена в магьосничество от лейди Катрин, която ме мрази от деня, в който ме видя за първи път. Ако можех да предвиждам бъдещето, щях да бъда много далече от замъка, преди да настъпи днешният ден. Всъщност, ако можех да предвиждам бъдещето, нямаше да стоя безпомощна в колибата на Морах, когато вашите хора дойдоха и ме отведоха против волята ми.
Старият лорд се подсмихна неохотно.
— Как тогава ще обясниш тези свои думи, тези предсказания, Алис? — попита той.
Алис, цялата мокра от пот под тъмносинята рокля, се засмя.
— Блян, милорд — каза тя. — Глупав блян. Трябваше да бъда по-благоразумна и да не му се отдавам, и достатъчно благоразумна, за да не го изричам. Но бях пияна и изпълнена със силно желание.
Привеждайки се напред, Хюго забеляза потта, избила по бледото ѝ чело.
— Преструвала си се? — попита той.
Тя се обърна и го погледна право в лицето; сините ѝ очи бяха честни като на дете.
— Разбира се, милорд — каза тя. — Нима мислите, че не зная как вземате жените, за да се възползвате от тях, и ги захвърляте? Исках да ме пожелаете, и исках да държите на мен, исках да ме смятате за нещо повече от другите момичета. Затова се престорих, че имам Зрението и ви обещах всичко, което желае сърцето ви. Исках само да ви подмамя, за да ми бъдете верен.
Очите на Хюго се присвиха.
— Желаела си ме през цялото време? — попита той.
Алис го погледна дръзко.
— О, да — каза тя. — Мислех, че знаете.
Той разбра лъжата, прозвучала високо и ясно като черковно песнопение. Но кимна.
— Тогава това обяснява нещата — каза Хюго. — Момичешки хитрости и глупави игри. — Той се изправи на крака и се протегна. Главата му докосна резбованите и белосани греди.
— Свършихте ли, татко? — попита той баща си. — Момичето е залагало примки, за да ме оплете — той се усмихна печално, — а пък аз си бях достатъчно оплетен.
После се обърна към лейди Катрин.
— Дължа ви извинение, мадам, бях съблазнен от една привлекателна блудница — и то не за пръв път. Когато останем насаме двамата, ще ви се реванширам щедро. — Той нададе нисък прелъстителен смях. — Ще се отнасям с вас така, както наредите — каза той.