— Това е тялото на нашия Господ Иисус Христос — каза свещеникът, взе нафората от таблата и я поднесе към устата на Алис. — Яж.
Тя се олюля на място, коленете ѝ омекнаха, всички очертания се размазаха пред ужасените ѝ синьо-черни очи. Гаденето от снощното вино се надигна с вкус на жлъчка в гърлото ѝ. Тя преглътна, за да не повърне, и откри, че гърлото ѝ отказва да реагира. Жлъчката се събираше, надигаше се. Тя допря ръка до лицето си и откри, че е мокра от ледена пот. Знаеше, че ще повърне, дори ако само отвори уста.
— Яж, момиче — каза старият лорд троснато и настойчиво. — Не ми харесва това бавене.
Алис преглътна отново. Гаденето беше неудържимо, стомахът ѝ се присвиваше от спазъм на страх, гърлото ѝ беше стегнато от ужас, жлъчката се надигаше неудържимо, щеше да я избълва в мига щом разтвореше устни.
— Тя не може! — прошепна тържествуващо лейди Катрин. — Не смее!
Подтикната да я опровергае, Алис отвори уста. Свещеникът натъпка нафората вътре: голямата шепа от тънък като хартия хляб наполовина я задави, наполовина я задуши. Почувства как дробовете ѝ се борят за въздух, знаеше, че трябва да се изкашля, знаеше, че когато се закашляше, щеше да избълва всичко — жлъчка, повръщано и нафора; и тогава щеше да бъде загубена.
Алис изправи рамене и затвори очи. Нямаше да умре. Не сега. Не и от ръцете на тези хора. Задъвка решително. Избута с език голямо парче от сухата, ронлива нафора към задната част на гърлото си и с усилие преглътна. Продължи да дъвче. Преглътна. После задъвка пак. Преглътна. После преглътна още веднъж конвулсивно и задачата беше изпълнена.
— Отвори си устата — каза свещеникът.
Тя отвори уста пред него.
— Преглътнала я е — каза той. — Тя издържа изпитанието. Не е вещица!
Алис се олюля и щеше да падне, но младият лорд веднага се озова зад нея. Хвана я за кръста и я отведе обратно до стола ѝ. Наля ѝ чаша ейл от каната и хвърли поглед към свещеника.
— Предполагам, че вече може да пие? — попита той язвително.
Младият мъж кимна и ѝ даде чашата. За миг топлите му пръсти докоснаха като тайно, успокояващо послание нейните, които бяха леденостудени.
— Радвам се — каза лейди Катрин. — Това е най-добрият изход, на който можехме да се надяваме. Алис доказа невинността си.
Старият лорд кимна.
— Може да остане — каза той.
— И да живее при жените от моята свита, както досега — каза лейди Катрин бързо. — И ще ми обещае нещо. — Тя се усмихна на Алис. — Ще ми обещае, че повече няма да си има работа със съпруга ми, и че повече няма да разправя как ще има дете от него.
Старият лорд кимна.
— Това е справедливо — каза той на Алис. — Обещай, момиче.
— Кълна се в това — каза Алис, с много нисък глас. Още се потеше, залъкът нафора бе заседнал, плътен и лепкав, дълбоко в гърлото ѝ.
— А когато родя дете, както знам, че ще стане тази година, ще знаем, че Алис е напълно невинна — каза лейди Катрин сладко. — Алис може да впрегне уменията си в задачата да ме направи плодовита, за да мога да родя наследник.
Старият лорд кимна уморено.
— Да — каза той. — Алис може да види дали разполага с билки, които ще помогнат.
— Разчитам на това — каза лейди Катрин. Зад любезния ѝ тон се таеше огромна заплаха. Алис, която седеше без позволение в присъствието на лейди Катрин, се раздвижи неспокойно, когато разпозна подновената опасност.
— Негова светлост ще легне с мен, не с теб, Алис — каза Катрин тържествуващо. — И аз ще му родя син, а не ти, Алис. И когато нашият син се роди, ти ще си свободна да си вървиш, Алис.
— Да — каза отново старият лорд. — Сега си вървете, всички. Ще си почина преди вечеря.
Илайза хукна към вратата и изчезна долу, без да я подканват повече. Алис уморено се изправи на крака. Хюго хвърли поглед към нея, а после отиде при лейди Катрин, която властно му направи жест да я хване под ръка.
— Да отидем в стаята ми — каза тя. Погледът, който вдигна към мрачното му лице, беше жаден. Задъхваше се от страст. Той беше обещал да легне с нея, и поражението на Алис я беше възбудило. — Нека двамата да отидем в моята стая, милорд.
Алис, останала сама в стаята със стария лорд, тръгна бавно към вратата, сякаш беше много, много уморена.
— Направи така, че да зачене, за Бога — каза старият лорд. Той се беше облегнал назад в стола си, очите му бяха затворени. — Няма да имам покой, докато тя не роди син, или докато не се отърва от нея, а не мога да се отърва от нея поне още година. — Той въздъхна. — Ще бъдеш в опасност през всеки ден от тази година, докато тя зачене дете, или докато Хюго извърне поглед от теб. Той трябва да бъде сляп за теб, и глух за теб, и безчувствен към теб. Помогни ѝ да зачене, ако можеш, Алис — или избягвай желанието на Хюго. Някой ден късметът ти ще се изчерпи. Днес висеше на косъм.