Алис изпусна дълга, тежка въздишка на отчаяние. Старият живот наистина си беше отишъл, така безвъзвратно, както си бе отишла майка Хилдебранд заедно с цялата си мъдрост, обич и доброта — беше отвяна от вятъра над пустошта в облаче бяла пепел и обгорени одежди. Старият живот си беше отишъл и Алис никога нямаше да го получи обратно.
Тя остана да седи и да жали за него в продължение на два дълги часа, приковала очи в пламъците и в бялата осветена нафора, сияеща бледо сред червените, горещи въглени. Алис я гледаше — неизгорена, дори не и овъглена — и знаеше, че е далече от Христос, и от майка Му, и от своята майка игуменка. Вече беше толкова далече от тях, сякаш бе в ада.
При тази мисъл тя се сепна и кимна.
— Аз съм прокълната — изрече тя зачудено. — Прокълната. — За миг изпита съжаление към себе си. В по-спокойни времена, в един по-добронамерен свят, тя би станала добра монахиня, свята жена, мъдра жена. Мъдра и обичана като майка Хилдебранд. — Прокълната съм — повтори Алис, усещайки върху езика си вкуса на вечното проклятие. — Прокълната без надежда за опрощение.
Тя седя неподвижно още няколко мига, после посегна към машата и измъкна неизгорялата нафора от пламъците. Беше хладна на пипане. Алис я погледна и лицето ѝ остана студено и безизразно като камък пред това чудо. После я взе между дланите си и започна да я къса и троши, докато нафората стана на две, на двайсет, на хиляда парчета, и тя хвърли всички късчета в пламъците, а късчетата най-сетне пламнаха, изгоряха и изчезнаха. Алис се усмихна.
— Прокълната — отново каза тя, и този път думата прозвуча като напътствие, което трябваше да следва.
Сега разбра, че щеше да остане в замъка, докато успееше да разбере в каква посока ще се развият събитията и как това щеше да се отрази на стария лорд и на младия Хюго. За нея в бъдеще не можеше да има никакво абатство, никакъв манастир. Алис щеше да остане завинаги в светския живот, в него трябваше да поеме своята власт, със своите женски сили и с мощта на жена, обречена да гори в ада. Трябваше да накара Хюго да отвърне очи от нея. Трябваше да го накара да легне с жена си. Катрин трябваше да зачене. Алис знаеше, че всякакъв друг краен резултат от днешните черни дела би бил лош за нея. Единственият ѝ шанс да използва замъка като средство за издигане до по-висши дела, единственият ѝ шанс да се измъкне беше да види как мъжът, когото желаеше, се отвръща от нея и се връща при съпругата си. Да наблюдава триумфа ѝ и да види син в прегръдките ѝ.
Алис кимна, лицето ѝ се озари по-ярко от светлината на огъня. Ако успееше да постигне това, щеше да бъде в безопасност за месеци, дори години. Ползваше се с благоволението на стария лорд, щеше да си спечели признателността на Катрин. Благодарение на тях двамата можете да си изгради репутация, която би я отвела в домовете на най-видните личности в страната. Дори ако само останеше при лорд Хю и спечелеше пълното му доверие, тя щеше да се храни добре, да спи на топло и да е свободна да пътува, когато и където пожелае. Но лейди Катрин трябваше да зачене. Не заченеше ли, и то скоро, тя щеше да потърси около себе си изкупителна жертва. Щеше да последва ново изпитание. А след него — и трето. И в някое изпитание — чрез вода, чрез огън, или с осветено вино — Алис щеше да се провали. И тогава я очакваше кошмарна смърт.
— Нямам изход — каза си тя тихо.
В ранните часове на сутринта, когато пекарницата беше непрогледно тъмна, а силите на разума и заученият кодекс на морала — в най-ниската си точка, Алис се наведе напред и издърпа пъна, който служеше за скривалище на восъчните фигурки.