Скришом, под наметката, тя подреди трите фигурки в скута на синята си рокля и започна да напява заклинанието, на което Морах я беше научила. Думите не означаваха нищо за нея, но докато ги шепнеше в тишината на тъмната пекарница, те сякаш я обвиваха в плащ от сила, нова сила, която тя можеше да овладее. Ритъмът на думите бе като песен. Алис ги изрече три пъти, с нисък, монотонен глас. Изричайки ги, галеше восъчните кукли с пръсти, докато восъкът стана топъл като кожа и пое отблясъка от огъня. Алис им нашепна още три пъти заклинанието, погали ги, призна ги за свои, после пъхна ръка в кесията на колана си и извади книжна фунийка. В нея бяха увити три косъма. Дългия кафяв косъм Алис забоде на главата на куклата, която щеше да олицетворява лейди Катрин, късият черен косъм беше от Хюго, а имаше и един дълъг сребрист косъм от гребена на стария лорд.
Куклите сияеха на светлината от огъня, всяка — със свой тъничък кичур коса, всяка една се раздвижваше леко, докато Алис ги галеше и им шепнеше, когато назоваваше всяка една от тях и приемаше всяка от тях. Въглените изшумоляха тихо, като въздишка, и се наместиха в огнището с призрачен шепот. В мъждивата светлина на огъня и в сенките, Алис се надвеси напред, за да вижда по-ясно. Малките восъчни тела се раздвижиха едва доловимо под внимателното докосване на пръстите ѝ.
Куклите дишаха.
Бяха живи.
Алис изпусна лека въздишка на благоговение и страх. Наведе се над тях и ги погледна по-внимателно. После полека положи онази, която трябваше да изобразява стария лорд, върху плочата на огнището.
— От теб не искам нищо — каза тя тихо на фигурката. — Искам да бъдеш здрав и силен. И да се грижиш за мен и да ме закриляш, докато желая да остана тук. А после да ме пуснеш да си отида.
Лицето на малката кукла беше безстрастно и непроницаемо в светлината на огъня. Алис го гледа няколко мига. После вдигна куклата, която изобразяваше младия лорд. За миг погледна към нея, към ясните черти и решителното, арогантно лице. После внимателно, много внимателно, прокара нокътя на пръста си по дясната му очна ябълка.
— Не ме виждай — прошепна тя. — Не чакай да ме видиш. Не ме гледай с любов. Не ме забелязвай, когато вляза в някоя стая, не се обръщай да ме зърнеш. Бъди сляп за мен. Бъди сляп за мен!
Тя внимателно прокара пръст по другото око и изрече отново:
— Не ме гледай, не ме забелязвай, не ме следи! Бъди сляп за мен! Бъди сляп за мен!
Примигна, за да проясни собствения си поглед, и с изненада откри сълзи по бузите си. Бръсна ги настрани с опакото на ръката си. Фигурката на Хюго беше лишена от зрение, с по едно гладко петно на мястото на всяко око. Алис кимна. Почувства се обгърната в собствената си сила. Нежната, копнееща частица от нея беше укротена, скрита. Очите ѝ блестяха в тъмнината, лицето ѝ светеше от съзнанието за собствената ѝ магия. Приличаше на вещица. Облиза устни като котка.
Приближи до себе си фигурката на Хюго, после се зае да остъргва с леки движения върховете на пръстите му.
— Не копней да ме докоснеш — каза тя. — Не ме докосвай. Не копней за допира до кожата ми. Не гали с ръка лицето ми. Не милвай косата ми. Не протягай ръка към мен, не ме прегръщай. Открадвам желанието ти към мен. Отнемам ти силата да ме усещаш. Не ме докосвай, не посягай към мен, не ме милвай.
Връхчетата на пръстите на двете ръце бяха сплескани, ноктите, които Морах така фино беше издълбала, се бяха стопили.
— Не докосвай тялото ми, нито лицето ми, нито косата ми — каза Алис. — Не слагай ръка между бедрата ми или върху гърдите ми, не докосвай шията ми. Не пожелавай допира ми. Не ме докосвай.
Тя се засмя: нисък, изпълнен с наслада смях, породен от гъделичкащото усещане за собствената ѝ сила, която се изливаше така мощно от утробата ѝ към върховете на пръстите ѝ, надолу към петите ѝ. После чу ехото на смеха си в пустата пекарница и се огледа боязливо наоколо. Придърпа наметката си малко по-плътно, обърна на една страна куклата, изобразяваща Хюго, и започна да милва ухото му.
— Не се ослушвай да чуеш гласа ми — каза Алис с нисък шепот. — Не го чувай. Не ме наричай с галени имена. Не разпознавай гласа ми сред всички други. Не се ослушвай да чуеш пеенето ми. Не се събуждай, когато не чуваш дишането ми в леглото до теб. Не наостряй уши да ме чуеш, когато съм далече. Не се ослушвай за стъпките ми, когато съм наблизо.
Тя внимателно галеше едното ухо, докато то изчезна почти напълно, а после обърна куклата и започна да гали и търка второто ухо, докато то също изчезна.
После отново сложи куклата по гръб в скута си и притисна показалец към устните ѝ.