— Не ми говори — каза тя. — Не ми шепни, не пей за мен, не се шегувай с мен, не се моли за мен. — С резки леки движения тя надраска устата на Хюго. — Не ме зови — каза тя. — Не ме зови. Не изричай името ми нито насън, нито когато си буден. Не позволявай името ми да стигне до устните ти.
Устата му беше гладко петно; но Алис все така продължаваше да я търка.
— Не ме целувай — каза тя. — Не поставяй устни върху моите. Не докосвай устните ми с езика си. Не ме целувай, не ме хапи. Не смучи зърната на гърдите ми, докато ме заболят от желание по теб. Не ме хапи по шията, раменете, или корема. Не ме докосвай с уста, не ме дразни с език, не ме смучи, докато завикам от удоволствие и започна да те умолявам да продължиш още.
Устата на Хюго беше безформена кухина. Алис беше търкала устните му, докато там не остана нищо. Восъкът се беше разтопил и устата се беше изтрила. От миниатюрното копие на Хюго, беше останало само грозно малко чудовище. Грозно малко чудовище, ослепено като някоя обитаваща пещерите риба, безпръсто като пометнато бебе, безухо, беззъбо, без венци, без устни, само със зейнала кухина на мястото на устата.
Алис се засмя отново и смехът ѝ беше дрезгав от пристъп на паника.
— А сега вие, милейди Катрин — каза тя меко.
Много леко, безкрайно внимателно, та взе куклата, която изобразяваше Катрин, и я сложи в скута си до куклата на Хюго. Обърна ги с лице една към друга и разлюля гротескния пенис към женската кукла. Потърка го в устата на куклата, потри го във врата и в корема ѝ. После ги залюля заедно в неприличен танц. Притисна ги една към друга, а после отново ги раздели. Плъзна противния восъчен пенис в женската кукла, и го извади отново. После положи женската кукла по гръб и притисна мъжката върху нея, така че пенисът се плъзна в чудовищната кухина, и те останаха заедно.
Алис взе парче панделка от кесията на колана си и завърза двете кукли заедно. На светлината от огъня малката женска кукла сякаш сияеше от задоволство, на потрепващата светлина бузите ѝ изглеждаха розови и топли. Върху нея, здраво вързано, беше безокото, безухо, безпръсто, останало без уста чудовище, което представляваше Хюго. Алис ги остави да лежат заедно на пода в краката ѝ и се взря в огъня.
След няколко безкрайно дълги минути тя се отърси от унеса си, наведе се и вдигна двете фигурки.
— И тъй… — изрече тя. — Хюго гори от страст по Катрин. Не може да я остави на спокойствие. Като обсебен е. Той е като човек, почти обезумял от желание. Копнее постоянно да усеща члена си вътре в нея. А тя… — каза Алис бавно. — Тя е доволна. Тя е неговото животно. Тя е неговата кобила за разплод, неговата блудница, негово покорно кученце. Той може да прави с нея каквото поиска, тя смята, че той не може да сбърка. Тя забравя всичко друго — всичко друго — каза натъртено Алис. — Тя забравя страховете и съперниците си, и враждите, защото е изтощена и пресушена, а после — отново изпълнена с радост, когато съпругът ѝ дотичва обратно при нея, както жадно куче тича към копанята с вода.
Алис още усещаше по езика си горчивината от повръщаното. Тя се изхрачи и плю в пламъците.
— Той не поглежда друга жена — каза тя. Разлюля двете кукли заедно. — Не желае никоя друга. Прониква със силни тласъци в нея, сякаш иска със силата на любенето да си проправи път до рая. И Катрин обожава това — допълни тя с неприязън.
Тя задържа малките кукли заедно за още миг, а после развърза панделката, която ги съединяваше. Те се разделиха веднага, сякаш мъжката кукла се радваше да се освободи от връзките. Алис се намръщи леко, питайки се какво ли означаваше това. После остави куклата, изобразяваща Хюго, до тази на баща му върху плочата на огнището, и започна да гали корема на женската кукла.
— Неговото семе е в теб — каза тя меко. — И ти зачеваш момче. Наедряваш, бебето расте. — Умелите пръсти на Алис придадоха на восъка нова форма. Катрин стана чудовищно огромна. — Наедряваш все повече и повече — каза Алис. Прозвуча по-скоро като проклятие, отколкото като заклинание за плодовитост. — Няма да допуснеш нещо да ти попречи. Нито страх, нито шок, нито нещастен случай. Ставаш все по-едра и по-едра, а апетитът ти е огромен. А после… — Алис се поколеба. — Лягаш в постелята си, в родилни мъки. И в болка и мъки раждаш син, който е копие на баща си.
Алис направи пауза. Прекрасното ѝ лице беше сгърчено от гняв и ревност.
— А после ме възнаграждаваш — каза тя строго на противно издутата кукла. — Даваш ми в отплата кесия злато и благословията си. Даваш ми достатъчно пари, за да замина надалече, където поискам. И с теб се разделяме и не се налага никога повече да виждам теб или съпруга ти.