Алис събра трите кукли в скута си.
— Заклинанието е направено — каза им тя. — Вие сами си навлякохте всичко това. Това са съдбите, които желаехте, или съдбите, които ме принудихте да ви създам. Заклинанието е направено и започва да действа в същия този ден.
Тя пъхна трите кукли отново в кесията си и се смъкна от столчето си до плочата на огнището пред огъня. Загърна се с пелерината и затвори очи. След броени секунди заспа.
Когато пукна зората и започнаха да кукуригат петлите и да се обаждат животните, а после се събудиха и хората, Алис продължаваше да спи. Спа без сънища, които да помни. Но през цялата нощ и през цялото ранно утро, сълзите бликаха изпод затворените ѝ клепачи, в постоянен неудържим поток. А ръцете ѝ оставаха свити в юмруци, с палци между показалеца и средния пръст, в прастария, безполезен жест срещу магьосничество.
Когато момчето от пекарницата влезе точно след разсъмване да стъкне огъня, я намери там, с разбъркана руса коса, изцапана от пепелта, а когато я разтърси да се събуди и тя се надигна и седна, пепелта още лепнеше по нея, така че тя приличаше на Морах, приличаше на старица с буйна, разчорлена сиво-бяла коса. Лицето ѝ беше мръсно и в бледата светлина на зората петната мръсотия приличаха на сурови бръчки от години на неудовлетворен копнеж. Прислужникът от пекарницата никога не беше виждал Алис преди и се отдръпна уплашено от нея.
— Моля за извинение, госпожо! — каза той бързо, и когато тя мъчително се изправи на крака, той си плю на петите и изчезна във вътрешния двор, където замъкът изглеждаше леден и бял в сивата светлина на утрото.
Алис го последва навън през отворената врата чак до кладенеца в средата на двора. Присви пръст да го повика.
— Извади ми вода — каза тя: гласът ѝ прозвуча като дрезгаво грачене.
Момчето пристъпи плахо към нея, но остана извън обсега ѝ.
— Обещаваш ли, че няма да ме урочасаш? — попита то.
Алис се засмя горчиво, изкашля се дрезгаво и плю.
— Обещавам — каза тя. После го погледна и сините ѝ очи блеснаха коварно. — Във всеки случай, не и този път.
Момчето потрепери, но се приближи и спусна кофата. Наложи се да я пуска три пъти, преди да разбие леда в кладенеца. После я вдигна с макарата нагоре, пълна до ръба. Алис сви дланите си в шепи, загреба ледената вода и пи жадно.
— Сега върви да си гледаш работата — каза тя. — Но не казвай на никого, че си ме видял.
— Няма, лейди! Няма — обеща с готовност момчето.
Алис го погледна, докато той почти се сгърчи от страх.
— Ще разбера, ако го направиш — каза натъртено тя. После се извърна и тръгна уморено към женските покои, за да се измие, да си смени роклята и да си среши косата. Кесията с трите восъчни кукли се удряше в бедрото ѝ при всяка стъпка, която правеше.
Илайза връхлетя към нея в мига, щом Алис влезе през вратата: останалите вървяха близо зад нея.
— Къде беше? Нямаше те цяла нощ! — възкликна Илайза. После, когато Алис понечи да отговори, тя добави нетърпеливо: — Няма значение! Няма значение! Никога няма да познаеш какво става тук. Цяла нощ! Цяла нощ!
Останалите жени, с блеснали очи, почти изпаднали в истерия, избухнаха в смях. Алис почувства, че се усмихва, заразявайки се от тяхното веселие въпреки умората си.
— Какво? — попита тя.
— Лорд Хюго! — възкликна Илайза. — Никога няма да познаеш. Беше тук, с нейна светлост, цяла нощ. И видяхме, видяхме…
— Разкажи го както трябва! — упрекна я Марджъри. — Разкажи го от началото.
— Не искам да го чувам — каза Рут. — Лейди Катрин със сигурност ще влезе и ще те хване да клюкарстваш, Илайза.
— Ами върви да седиш при нея тогава! — каза Илайза, без да се разкайва. — А ако дойде — прокашляй се, за да можем да те чуем. Но трябва да разкажа на Алис. Ще умра, ако не го направя.
— Глупаво момиче — каза снизходително мистрес Алингам. — Не че не беше забележителна нощ! Толкова неприлично!
Рут излезе от стаята, а Илайза завлече Алис до едно ниско столче и седна в краката ѝ.
— След вечеря — поде тя задъхано — лорд Хюго дойде тук и каза, че иска да ни чуе как пеем и свирим. Рут свиреше на мандолина, а аз пях, после Марджъри пя. Той каза, че гласът ми е много сладък и ми се усмихна — знаеш как се усмихва!
— Да — каза Алис отегчено. — Познавам усмивката му.
Илайза ѝ намигна.
— Е, ти със сигурност я познаваш. Бога ми, наистина си хитруша! Изобщо не знаех, че го харесваш. Мислех си, че си се обрекла вечно да си сама! А ето че ти през цялото време…
— За снощи… — прекъсна я Марджъри.
— Да! — каза Илайза. — Е, след като пяхме, той поръча да донесат медовина, и накара всички ни да изпием по една чаша с него, а после взе каната и рече на лейди Катрин, така дръзко, просто не можеш да си представиш: „Мисля, че ще имаме нужда от това, за да утолим жаждата си тази нощ.“ — Очите на Илайза се разшириха многозначително. — После той каза: „Макар че, милейди, аз ви обещавам, че ще ви дам достатъчно за пиене! Устата ви ще прелива!“