— Цяла нощ? — попита Алис студено. Мислеше си за двете кукли, вързани заедно, а после — рязкото им разделяне.
Илайза поклати глава.
— Той свали превръзката от очите ѝ и я сложи около собствения си гръб — каза тя. — Уви я около нея, така че бяха вързани заедно. После я вдигна и я положи върху себе си.
Алис почувства как в гърлото ѝ отново се надига позив за повръщане, макар стомахът ѝ да бе празен.
— Тя изпищя — каза Илайза. — Продължителен, много висок писък, сякаш този път той наистина я беше наранил. И двамата паднаха на пода и той я притисна по гръб върху тръстиките на пода, докато гърбът ѝ започна да кърви.
Алис се изхрачи и плю в жаравата.
— Дай ми малко ейл, Марджъри — каза тя тихо. — От тази история, която Илайза разказва, ми призлява до дън душа.
— Това е — изрече Илайза тържествуващо. — Историята свърши. Казах ти, че трябваше да си тук.
Алис отпи малко ейл. Беше топъл и застоял, след като бе престоял цяла нощ в каната.
— Той в леглото ѝ ли прекара нощта? — попита тя, но вече знаеше отговора.
Илайза поклати глава.
— След като свърши с нея, той развърза въжето и отскочи от нея, сякаш я мразеше — каза тя. — Лейди Катрин още лежеше на пода и той я зашлеви — по едната буза и после по другата — а после си нахлузи панталоните и я остави така. С насинен и окървавен гръб, и с отпечатъци от ръцете му по двете бузи.
Алис кимна.
— А тя оскърбена ли е? — попита безстрастно.
Илайза поклати глава.
— Пееше тази сутрин, когато ѝ занесох чашата с ейл. Беше сложила ръце на корема си и ми каза, че е сигурна, че е заченала дете. Сигурна е, че ще му роди син. Измолила си е влизането в рая и е удовлетворена.
Алис кимна и отново отпи глътка ейл.
— Хубаво — каза тя. — Хюго е отново с жена си, жена му носи неговото дете. Никой от тях няма да ми създава неприятности, спестени са ми нейната противна ревност и неговите опасни страсти. Мога да правя каквото трябва — да служа като писар на негова светлост и да поддържам него и близките му в добро здраве.
Тя стана от столчето и изтръска праха от роклята си.
— Горчив е — каза тя тихо на себе си. — Никога не съм знаела, че има горчив вкус.
— Кое? — попита Илайза. — Ейлът ли? Би трябвало да е подсладен.
— Не ейлът — отвърна Алис. — Вкусът на победата.
Глава 11
През целия февруари бе сковал лют студ. Реката замръзна и се покри с големи, дълги блокове от сиво-бял лед. Когато дамите се разхождаха по пътеката край реката, можеха да видят как водата бушува под дебелата кора. Алис потръпваше и се отдръпваше толкова назад, колкото позволяваха заснежените брегове. През втората седмица вятърът довя гъста мъгла през тресавищата от югозапад, и жените стояха вътре ден след ден. Когато се събуждаха, беше тъмно, после светлината оставаше бледа и унила през целия ден, сетне, в три следобед, отново се смрачаваше. В мъглата звуците бяха приглушени, а от прозореца в галерията не се виждаше реката отдолу — от стаята на стария лорд високо в кръглата кула вътрешният двор на замъка нито се виждаше, нито се чуваше.
Алис се стремеше да прекарва колкото можеше повече време със стария лорд в малката му стая в кулата. Там беше топло, а общуването с лорда и неговия управител Дейвид беше спокойно и приятно. Тя пишеше, каквото ѝ нареждаха — сдържани съболезнования до принцеса Мери за смъртта на майка ѝ, вдовстващата принцеса Катерина Арагонска, четеше на стария лорд откъси от пиперливи, непристойни романси, и слушаше неговите анекдоти и спомени за битки и турнири, за времето, когато е бил млад и силен, а Хюго дори още не е бил роден.
Настроението в галерията на жените над голямата зала беше злокобно. Лейди Катрин ту изпадаше в истерично веселие и нареждаше на жените да свирят, да пеят и танцуват, ту изпадаше в дълбока тревога и потиснатост, и тогава седеше на стана си, без да тъче, и въздишаше. Жените се препираха помежду си, раздразнителни като затворени в клетка животни. А един-два пъти седмично, тласкан от чужда воля, както воденичното колело се върти безспир, тласкано от водата, лорд Хюго идваше в женските покои, носейки кана с медовина.
Вечерта започваше доста весело, жените танцуваха, а лейди Катрин се суетеше развълнувано. Хюго пиеше много, шегите му ставаха по-пиперливи. Той грабваше Илайза, ако тя беше достатъчно наблизо, и я галеше открито, пред съпругата си и другите жени. После вдигаше каната и я запращаше към огнището, хващаше лейди Катрин за китката и я завличаше в спалнята. Докато жените оправяха стаята, премитайки счупените глинени съдове и подреждайки калаените чаши върху бюфета, те чуваха високите писъци на Катрин от болка, а после — задъханите ѝ, невъздържани пъшкания от наслада. В два сутринта, неизменно, Хюго освобождаваше жена си от въжето от чаршафи, с което винаги връзваше двамата, и се отправяше със залитане, със замъглен поглед и гневен, към собственото си легло.