— Не съм те виждал от дни — каза той. — Не съм те виждал, за да поговоря с теб, от вечерта на изпитанието ти.
Алис се сети за кесията с фигурките, все още прибрани на сигурно място вътре, натъпкана под сламеника в стаята ѝ. Сети се за ослепената фигурка на Хюго, която се притискаше и търкаше в тлъстия корем и широката като пещера цепнатина на куклата, изобразяваща Катрин.
— Не — каза тя.
— Излъга, нали? — попита Хюго тихо. — Когато им каза, че ме желаеш и че си изрекла лъжливо пророчество, за да ме впримчиш?
Алис сви рамене, сякаш това едва ли имаше значение.
— Това беше лъжа, но не знам истината — каза тя бавно. — Наистина не мога да си спомня онази нощ. Помня как ме изнесе от залата, но това е всичко. Останалото беше просто сън.
Хюго кимна.
— Значи не си изпитала желание към мен? — попита той. — Лъгала си, когато го каза. Не си ме желаела тогава и не ме желаеш сега?
Алис обърна глава и го погледна. Едната страна на лицето ѝ беше розова от светлината на огъня, другата — обгърната в потрепващи сенки. Хюго почувства как дъхът засяда в гърлото му.
— О, да — каза тя меко. — Желая те. Мисля, че те искам от мига, в който те видях за първи път. Влязох в голямата зала и в лицето ти се бяха вдълбали сурови бръчки — и тогава те видях да се усмихваш. Влюбих се в теб тогава, в онзи миг, заради радостта в усмивката ти. Мразя, когато тя е с теб, омразна ми е мисълта, че я докосваш. Не мога да спя, когато знам, че си с нея. И те сънувам постоянно. О, да, желая те.
— Алис — промълви Хюго. Протегна ръка да докосне бузата ѝ, обгърна лицето ѝ с длан, сякаш тя бе рядко и прекрасно цвете. — Моя Алис — каза той.
Алис си пое хрипкаво дъх.
— Можеш ли да ме почувстваш? — попита тя. Отмести ръката му от бузата си и я огледа внимателно.
— Бъдещето ми ли предсказваш? — попита Хюго, развеселен.
Алис преобърна ръката и погледна чистите къси нокти.
Обърна ръката отново и погледна ясните, характерни извивки по връхчетата на пръстите.
— Можеш ли да ме усетиш? — попита тя пак. — Можеш ли да почувстваш докосването ми?
— Разбира се — каза Хюго, озадачен.
— С връхчето на всеки пръст? С всяко едно? — попита тя.
Той се засмя леко.
— Разбира се — каза. Думите се изляха от него, сякаш ги беше възпирал твърде дълго. — Моя малка любима, моя Алис, разбира се, че мога да почувствам докосването ти. Толкова дълго те чаках да протегнеш ръка към моята. Разбира се, че мога да те почувствам!
— Когато шепна, ето така — каза Алис, едва доловимо изричайки думите, — можеш ли да ме чуеш?
— Да — каза Хюго, изненадан. — Разбира се, че мога. Слухът ми е добър, Алис, знаеш това.
Алис протегна ръка към лицето му и започна да милва с безкрайна нежност клепачите му и осеяната с фини бръчици кожа около тъмните му очи.
— Можеш ли да ме видиш? — попита тя. — Можеш ли да виждаш така добре, както си виждал винаги?
— Да — каза Хюго. — Какво има, Алис? Да не се страхуваш, че съм болен?
Алис сключи ръце в скута си и погледна отново към огъня.
— Не — каза тя. — Няма нищо. Известно време си мислех, че искам да бъдеш сляп и глух за мен. Сега, тази нощ, съзнавам, че това не е вярно. Никога не е било вярно. Може би страстта ми към теб е по-силна от всичко друго. Може би желанието ми по теб е по-силно от желанието ми за безопасност. Навярно дори по-силно от… — тя не довърши. — От всичко друго — изрече немощно.
Хюго се намръщи.
— Какво „друго“? — попита той. — Какво искаш да кажеш с това „всичко друго“? За някакво билкарство или някакви бабешки хитрини ли говориш?
Алис кимна.
— Исках да извърнеш поглед от мен — каза тя. — Опасявах се от ревността на лейди Катрин. След онзи път — когато тя ме накара да се подложа на изпитанието — разбрах, че ще ме хване в някаква грешка, ще ме принуди да понеса някаква проверка. И че рано или късно ще се проваля.
Хюго кимна.
— И затова направи някакво глупаво момичешко заклинание, за да ме държиш далеч от себе си, нали? — попита той, наполовина развеселен. — Сигурно губиш силите си, Алис. Защото ето ме тук, виждам те, докосвам те, чувам те и те желая.
Алис засия в тъмнината, като перла, внезапно извадена на светло.
Хюго се изкиска.
— Разбира се — каза той непринудено. — Какво друго може да се случи между теб и мен? Обичам те. Погледнах към долния край на залата и те видях в онази червена рокля, която ти беше твърде голяма, с горката ти остригана глава и чистото личице, и сините ти като нощта очи, и пожелах да те взема и веднага да си легна с теб. После безкрайно дълго чаках страстта да отмине — а вместо да отмине, тя се превърна в любов.