— Щях да те обладая онази нощ — Дванайсетата нощ. Щях да те обладая, когато беше пияна и не можеше нито да откажеш, нито да се съгласиш. Но когато те докоснах, те видях да се усмихваш, и тогава ти изрече името ми, сякаш бяхме любовници от години. И щом го стори — пожелах това да е така. Не исках да те имам като блудница. Не исках да те насилвам. Искам да си създам такъв живот с теб. Не вярвам, че имаш Зрението. Не вярвам в тези неща. Не се боя, че си вещица или магьосница или каквото и да е от тези глупави шарлатански измислици. Но вярвам в един живот за нас двамата. Не, за нас тримата. За теб, за мен и за нашето дете: сина, който ще ми родиш.
За миг Алис мълчеше. Погледна отново връхчетата на пръстите му, а после доближи ръка до лицето му и внимателно докосна меката кожа около очите му.
— А съпругата ти? — попита тя меко.
— Това не я засяга — каза Хюго бързо. — Това, какво сме ти и аз един за друг, не я засяга изобщо. Освен това, тя получава добро „обслужване“ напоследък. Скоро трябва да зачене.
Алис обърна лице към него и го погледна спокойно.
— И каква е причината? — попита тя.
Хюго сви рамене.
— Защото ходя при нея — каза той нетърпеливо.
— И каква е причината? — попита пак Алис.
— Аз не… — Хюго млъкна насред изречението. — Мислиш ли, че това е твое дело, Алис? — попита той, готов да се разсмее.
Алис хвърли поглед зад гърба си към затъмнената стая и към покоите на лейди Катрин, където жената спеше, усмихвайки се дори насън на грубото отношение на съпруга си към нея, натъртена, изцедена, задоволена.
— Не знам! — каза тя остро. — Не мога да определя! Откъде да знам? Нямам опит в черните изкуства, не знам нищо повече от онова, което съм виждала да прави старата Морах в тресавището, за да измъква парите на глупави жени, като ги плаши. Не знам защо лягаш с нея. Нито пък знам защо я нараняваш и тормозиш. Това ме отвращава, Хюго. Не знам защо би трябвало нещата между вас двамата да бъдат такива. Не бих предизвикала такива отношения между никой мъж и жена — дори ако мразя жената. Направих ти заклинание, за да легнеш с нея — признавам това! Но в плановете ми не влизаше да я биеш и заплюваш и да я принуждаваш да върши отблъскващи неща. Не планирах тя да те обикне заради това!
— Не знам защо е така — призна Хюго. Премести се да седне по-близо до Алис и обгърна с ръка рамото ѝ. Тя се наведе към него. — Това отвращава и мен — каза той, с много нисък глас. — Никога не съм се отнасял така към никоя жена — нито дори към най-жалката блудница. Но нещо в мен ме подтиква да я зашлевявам и да я възсядам, и да я ругая… — той млъкна, без да довърши. — И колкото повече го правя, колкото по-лош съм, толкова повече тя ме обожава.
Той поклати глава.
— На сутринта това ме изпълва с отвращение до дъното на душата ми — каза. — И мога да я докосвам само когато съм пиян. Алис, трябва да я видиш. Тя лежи пред мен и ме умолява да ѝ причинявам болка, както пожелая. Това ме кара да се чувствам… омърсен.
Алис кимна.
— Направих заклинание, за да я дариш със син — каза тя меко. — Съжалявам, че те засегнах. Съжалявам, че направих такава магия. Бях тласната към това, не знаех какво друго да направя, за да си осигуря безопасност тук. Исках своя власт. Но сега ми се иска да не го бях правила, Хюго.
— Нима мислиш, че твоята магия я движи? — Хюго премести поглед от огъня към ясния профил на Алис. Целуна слепоочието ѝ, където се къдреше малък кичур коса. — Не мисля, че това се дължи на твоето заклинание, прекрасна моя Алис. Мисля, че Катрин винаги е имала вкус към болката. Тя пламенно искаше да се оженим, макар да знаеше, че не се интересувам от нея. Винаги ме е умолявала да легна с нея, дори когато бяхме още почти деца. Винаги ми е позволявала да бъда груб с нея. Никога преди не е било толкова лошо. Но и аз никога преди не съм изпитвал такъв гняв към нея. Никога досега не съм се чувствал жертва на принуда.
— Принуда? — попита Алис.
Хюго кимна.
— Знаеш защо — каза той. — Твоята безопасност зависи от това дали тя ще зачене. Не можеш да останеш тук, чакайки тя да ти заложи капан. Тя трябва да получи удовлетворение. Ти си била принудена да направиш своето заклинание, аз съм принуден да лягам с нея. Знам, че тя трябва да бъде задоволена, за да те остави на мира.
— Заклинанието не е променило нищо? — попита Алис. Обърна се, погледна го и той видя как лицето ѝ светна, сякаш бе снел някаква вина от нея.
— Абсолютно нищо — каза той искрено. — Всичко това са глупости, и ти не бива да се боиш така от силата си. Постъпвам, както желая. Правя каквото реша. Изпълнявам дълга си към Катрин, както трябваше да направя отдавна. Върша го без страст, затова го правя, когато съм пиян, и го правя с жестокост. А тя — поради нещо извратено в апетитите си — обича да бъда пиян и груб с нея. Така че получава онова, което иска. В това няма магия.