Алис въздъхна леко.
— Страхувах се — призна тя. — Страхувах се, че всичко това е мое дело, и че грозотата и злобата на моето заклинание са те накарали да бъдеш груб и злобен с нея.
Хюго я взе в обятията си и я придърпа в скута си, обвил ръце около нея, опрял буза в нейната.
— Не се страхувай от нищо — каза той. — Искам бъдеще за нас. Но не вярвам в магии и във всичките стари заклинания и страхове. Ние градим нов свят, Алис. Свят, свободен от суеверието и страха. Свят, който можем да изследваме, пълен с нови земи и приключения, пълен с богатство и възможности. Не се придържай към старите мрачни порядки, Алис. Излез с мен в светлината и остави всичко това зад гърба си.
Алис обърна лице към него и опря буза до топлата, набола брада по челюстта му.
— Толкова си странен — каза тя с полуусмивка. Дръпна се назад и докосна лицето му: пръстите ѝ проследиха бръчките около очите му, дълбоката резка между веждите му. — Толкова си ми непознат, и въпреки това имам чувството, че съм те познавала цял живот.
— Моят приятел, лорд Стануик, казва, че съм се разгонил като пръч! — възкликна Хюго с нисък смях. — Пиех с него онзи ден и му разказах, че обичам едно момиче толкова много, че има опасност да изменя на съпругата си, на баща си, и на дълга си. Той се смя до сълзи, и каза, че трябва да се запознае с теб. Трудно му беше да повярва в съществуването на момиче, което може да отклони вниманието ми от лова и разврата и от кроенето на планове за бъдещето.
Алис се усмихна.
— А ти? — попита тя. — Нима си — как го каза? Разгонен като пръч? Или е нещо истинско, което ще продължи?
Той обви по-здраво ръце около нея.
— Ще продължи до смъртния ми час — каза простичко. — Сърцето ми ти принадлежи, Алис, твой съм до смъртта.
Алис се раздвижи изведнъж.
— Не казвай това! — възкликна тя. — Не говори за смърт! Искам да живеем вечно. Искам да бъдем вечно млади. Искам тази нощ да продължи вечно!
Той се засмя.
— За Бога! Толкова си странна, Алис. Ще се обичаме, докато сме млади, и докато сме стари, а после ще остареем още и ще умрем и ще отидем на небето и ще бъдем два ангела заедно. Какво страшно има в това? Нима мислеше, че може да отида в ада заради няколкото си дребни гряха? Та аз се изповядах! Пречистен съм! А ти не може да си съгрешила никога в живота си. Не и с такова чисто и сладко лице като твоето. Не и моята малка девица Алис.
Алис се поколеба. Искаше да му разкаже за абатството, за дима, за паниката си в осветената от огъня тъмнина. Искаше да му каже, че беше побягнала от сестрите си и ги бе оставила да изгорят. Искаше да му каже, че някога е обичала някого и е била обичана. Че не беше наистина сирак, защото е била отгледана, наставлявана и обичана от майка. И че беше предала тази майка, а после се беше отрекла от нея. Беше я оставила да умре в съня си, обгърната от дим, изядена жива от пламъците.
— Какво има? — попита той.
— Нищо — каза тя.
Не се осмеляваше.
— Ще се откажеш ли от магията? — попита той. — От своите малки магии и заклинания?
Алис се поколеба.
— Защо искаш това от мен? Ти запазваш нещата, които ти дават власт — оръжията си, богатството си. Моята магия е единствената власт и сила, която имам. Тя ми осигурява безопасност тук.
Хюго поклати глава.
— Тя не прави нищо, освен да те плаши и да те кара да се чувстваш така, сякаш на плещите ти лежат всички грехове на света — каза той рязко. — Задръж си билките и кристала, и истинските умения, онези, които използва, за да излекуваш баща ми. Запази си церовете и захвърли магиите, Алис. Изложена си на истинска опасност, когато си играеш с тях. Не защото са истински — понеже те са само глупости за сплашване на селяните, а защото дават на враговете ти повод да те нападат. Захвърли магиите и запази лечителските си умения.
— Добре — каза Алис неохотно. — Съгласна съм. Ще престана, освен ако не изпитам нужда от тях, освен ако нямам нужда от тази сила. — Сети се за фигурките в кесията си, натъпкана дълбоко в сламеника в стаята ѝ. — Никога не знам дали действа или не — каза тя искрено. — Бях сигурна, че съм направила магия на теб и Катрин, а сега ти ми казваш, че такива са собствените ви желания.
Той кимна.
— Винаги сме били такива — каза той. — Никоя магия на земята не може да ме накара да се отнасям така с жена, ако това не е както по мой, така и по неин вкус.
— Ще се откажа — каза Алис. — Изобщо не биваше да започвам, ако не беше онова изпитание. Страхувах се и исках някаква сила — на всяка цена.