Хюго обви здраво ръка около раменете ѝ.
— Не се страхувай — каза той, с нисък глас. — Обичам те, ще те закрилям. Сега си защитена от моята власт.
Той взе ръката ѝ и я обърна с дланта нагоре. Сякаш подпечатваше обвързваща клетва, той положи целувка в средата на дланта ѝ и прегъна пръстите на Алис отгоре. Тя взе ръката му, за да направи същото за него. Целуна връхчетата на всички пръсти, едно по едно, сякаш за да ги благослови, сякаш за да ги запази цели. После седяха до огъня, докато тъмнината в тесните прозорчета започна да избледнява.
— Трябва да вървя — каза Хюго.
Алис поднесе лицето си към него за прощална целувка. Той го взе в двете си ръце и целуна устните ѝ, а после, много нежно, двата клепача.
— Спи — каза той и в гласа му имаше нежност, каквато никога не беше чувала от него преди. — Спи и сънувай отново времето, когато ще бъда с теб нощ и ден и никой няма да ни раздели.
— Скоро — прошепна Алис.
— Кълна се в това — каза Хюго.
— Искам да бъда твоя съпруга, Хюго — каза Алис меко. — Искам да принадлежа на този дом така, както ти, безспорно. И искам да ти родя син, както казах в съня си.
Хюго се засмя.
— Бракът е друго нещо, скъпа моя — каза той меко. — Ние с теб сме създадени да бъдем любовници, трябва да бъдем заедно. Но женитбата е делови въпрос: земя, имот, зестра. Не е за влюбени като нас. Искам да ме обичаш свободно, свободно да бъдеш моя. Не женитба, скъпа моя, а дълги нощи и дни на любов; и син за мен. Сега заспивай и сънувай това.
Целуна я отново и излезе от стаята. Алис остана за миг, заслушана в тихите му стъпки надолу по стълбището, а после влезе в стаята на жените и затвори тихо вратата.
Огледа се бързо наоколо. Никоя от тях не се беше размърдала, и четирите все още спяха дълбоко. Тя безшумно прекоси стаята, за да стигне до сламеника си на пода, и затършува сред сламата, като пъхна ръка дълбоко в леглото. Най-накрая намери кесийката с трите восъчни фигурки и я издърпа. Загърна раменете си с наметката и отиде боса до вратата.
Под краката ѝ каменните стъпала бяха студени като лед. Тя излезе като призрак през вратата и се отправи към портата, която охраняваше подвижния мост. Войниците спяха, нямаше опасност, за която да следи. Алис прекоси моста на пръсти, с вдървени крака, и отиде от онази страна, където се намираше крепостният ров.
Пъхна ръка дълбоко в кесията си и измъкна първата кукла, която намери. Беше куклата, изобразяваща лейди Катрин, гротескно грозна с чудовищната си сексуалност и изпъкнал корем. Алис потръпна, когато я взе в ръка, после я хвърли в рова.
Беше очаквала куклата да потъне, да потъне надолу в зелената вода и да изчезне. Никой не пресушаваше рова, никой не ловеше тук риба с мрежи. Всеки ден изхвърляха в него всевъзможни боклуци и мърша. Алис си мислеше, че малките кукли ще потънат до дъното и никой никога няма да ги намери. Или че, ако все пак някой ги намери, восъкът ще бъде обезформен и никой няма да предположи дори за миг, че са нещо друго освен свещи, прахоснически захвърлени от небрежен слуга.
Малката восъчна кукла потъна под ледената вода, а после, докато Алис гледаше, се показа отново. Лейди Катрин се взираше в нея с подигравателната си, грозна усмивка. Малките восъчни очи я погледнаха.
— Не! — извика гласно Алис. — Потъвай!
Леден ветрец повя над рова. Восъчната кукла се люлееше по вълните. Лейди Катрин сякаш продължаваше да се усмихва, като че ли се наслаждаваше на страха на Алис.
— Потъвай, проклета да си! — Алис се свлече на колене върху замръзналия бряг, надвесвайки се към поклащащата се кукла. — Потъвай! Слез надолу!
Пристъпите на ветреца отвяха куклата по-наблизо до брега.
— Потъни! — промълви Алис. — Удави се!
Изведнъж тя се овладя.
— О, Господи! Не исках да кажа това! — възкликна тя. В трескав пристъп на внезапна тревога тя протегна ръка към малката кукла. — Имах предвид куклата да потъне, това е всичко! — възкликна тя, сякаш даваше обяснения на мрака, който я заобикаляше отвсякъде. — Не говорех за удавяне. Просто искам да се отърва от нея.
Ветрецът отнасяше куклата. В същия миг Алис чу някой да блъска по външната порта: слуги, които идваха на работа и искаха да влязат.
Алис подхвана нощната си риза с една ръка и стъпи в гладката като стъкло студена вода. Ахна при леденото докосване и посегна към малката кукла. Тя се отдалечи с клатушкане, достатъчно далеч, че Алис да не може да я стигне.
— Трябва да я взема — каза Алис.
Стисна зъби и влезе малко по-надълбоко. Водата се въртеше около коленете ѝ. Краката я боляха чак до костите от студа. Нещо слузесто и ледено докосна прасеца ѝ.