— Трябва да я взема — повтори тя.
Куклата се залюля и се отдалечи. Малката ѝ восъчна бяла глава се извърна от Алис, сякаш се инатеше, сякаш си играеше.
— Ела тук — каза Алис. Стисна здраво зъби, за да им попречи да тракат: студът сякаш разяждаше стъпалата ѝ, глезените ѝ, а сега отиваше нагоре към бедрата, когато тя пристъпи още по-нататък.
Малката кукла се завъртя на зимния утринен ветрец и лицето се обърна отново към Алис. Куклата се усмихваше.
Алис пристъпи още една крачка навън и усмивката на малката кукла стана по-широка, сякаш куклата всеки миг щеше да избухне в звънлив, злобен смях. Малките ѝ ръце се подадоха над водата, тя посегна към Алис. Алис се протегна, пръстите ѝ бяха само на милиметри от малките восъчни ръце. Тя направи още една крачка напред, а после се запрепъва по мазната мръсотия на потопения под водата бряг на крепостния ров. Чу леките, идващи един след друг изблици на смях на куклата, когато стръмната стена на рова внезапно се спусна надолу и пропадна под краката ѝ. Подмамена в дълбините на рова, Алис падна като камък в слузестата ледена вода: писъкът ѝ беше прекъснат изведнъж, когато в устата ѝ нахлу вода. Ръката ѝ се сключи над малката кукла, другата ѝ ръка стискаше кесията. Тя се замята безпомощно във водата.
Алис никога не се беше учила да плува: тя потъна, а после се показа на повърхността, задъхвайки се в безумен пристъп на паника. Когато лицето ѝ излезе над водата, тя успя да си поеме дъх, но после се задави безпомощно и почувства как отново потъва надолу.
Студът беше неин враг. Ледените зелени води на рова я хапеха, краката ѝ се бяха вкочанили, бедрата ѝ се мятаха безсилно. Студът нахлу дълбоко в корема ѝ. Алис потъна под водата и се появи отново на повърхността, като кашляше и се напъваше да повърне. Отвори уста да изпищи, но вълна от ледена зелена вода заля лицето ѝ.
— Не! — изпищя Алис. Помъчи се да си поеме дъх, погълна вода, тя нахлу в дробовете ѝ и я затегли надолу, повлече я под повърхността. Алис се задави, разтърси се от напън за повръщане и вдиша вода, която изпълни дробовете ѝ. Тогава изведнъж две силни ръце сграбчиха ръката ѝ, а после я хванаха под мишниците ѝ.
— Държа те, момиче — каза един далечен глас.
С големи усилия Алис беше извлечена от водата и извадена на брега, където започна да кашля и да повръща от моста.
— Спокойно, девойче, спокойно — каза мъжът.
Той я загърна с наметалото си и я затърка грубо, едновременно за да я подсуши и стопли.
— Хей! — извика той към помещението на стражите. — Пуснете ни вътре!
Той взе Алис на ръце и я внесе в помещението на стражите, след като един мръсен и разчорлен младеж отвори със замах вратата.
— Девойката се опитала да се удави — каза рязко мъжът. — Донеси ѝ гореща медовина, бързо. Някаква завивка, да я загърнем. И още едно наметало.
Момчето хукна. Алис, увита в наметалото на мъжа, измъчвана от напъни за повръщане, опипа неумело долната си риза и тикна опасната малка кукла в кесията си при останалите.
Мъжът я държеше. От устата на Алис се изливаше вода, тя плачеше и сълзите и се смесваха с водата от рова, подмокри влажната риза, а урината ѝ беше също толкова леденостудена, колкото и всичко останало.
Мъжът я удари силно по гърба, Алис се задъха, пое глътка въздух, а после повърна огромно количество вода.
— Наведи си главата — каза той.
От носа на Алис бликна вода, косата ѝ бе прилепнала като водорасли по леденостуденото лице. Той продължи да я държи така, с наведена глава, неумолимо, докато тя спря да се дави, после я изправи, бутна я на стола и започна да разтрива ръцете ѝ.
Момчето нахълта вътре с димяща кана и сдиплена завивка.
— Добре — каза мъжът. — Чакай навън.
Раздра нощната риза на Алис от подгъва до яката и разтри хубаво тялото ѝ с топлата завивка. Кожата ѝ беше настръхнала, а стъпалата и пръстите на ръцете ѝ бяха посинели. От бедрото до глезена ѝ се процеждаше кръв от стотици малки порязвания и драскотини от ситните камъчета в рова. После мъжът я загърна плътно в дебелото си наметало, настани я в стола и поднесе чаша гореща медовина към устата ѝ.
Алис се изви и се отдръпна. Течността беше изгарящо гореща. Но той я притисна здраво и я принуди да пие. Течността се плъзна по разраненото ѝ гърло като течен огън.
— Хей, не те ли познавам? — попита мъжът.
Алис примигна и го погледна. Зъбите ѝ тракаха толкова неудържимо и тя трепереше толкова силно, че едва успя да го разпознае.