— Отец Стивън — каза тя, познала свещеника. — Аз съм, Алис. Прислужничката на лейди Катрин. Помощничката на лорд Хю.
— Още медовина — нареди свещеникът. Подаде ѝ чашата и Алис обви ръце около нея. Разтърсваха я дълбоки мразовити тръпки.
— Изпий я — каза той. — Настоявам. Ще прогони студа. Вече изглеждаш по-добре.
Алис кимна.
— Радвам се, че бяхте там — каза тя.
Той се намръщи.
— Защо го направи? — попита внимателно. — Това е мъчителна смърт, противен начин да си отидеш. И в крайна сметка със сигурност води към ада.
Алис едва не отрече, после се опомни.
— Страхувах се — импровизира тя бързо. — След изпитанието… Лейди Катрин ме подозира… страхувам се от второ изпитание, или трето. Тя може да ме обвинява в каквото пожелае. През нощта не можах да заспя, а после се събудих, изпълнена с ужас. Не знаех какво да правя.
Зъбите ѝ изтракаха, сякаш отричайки лъжата. Алис ги стисна здраво, после отпи от чашата.
Той изглеждаше съкрушен.
— Дете, нямах представа — каза той. — Аз съм виновен за това! Нямах представа, че личната злоба на лейди Катрин срещу теб е толкова дълбока. Никога нямаше да позволя изпитание, за да удовлетворя нечия убийствена злоба! Грях е да се използва изпитанието за отмъщение. Трябваше да се сетя! И те докарахме до отчаяние!
Той млъкна рязко и направи две бързи крачки надолу из стаята.
Алис прокара ръка през косата си и изстиска малко от ледената вода. Наблюдаваше го, опитвайки се да прецени настроението му и величината на опасността, която я заплашваше.
— Трябва да се изповядаш — каза той. — Да се изповядаш и да се помолиш да ти бъде опростен грехът, че си опитала да отнемеш живота си. Това е смъртен грях, Бог го забранява изрично. Трябва да се бориш с отчаянието и страха си. Ще те помоля също да простиш и на мен. Бях твърде строг. Твърде усърдно търсех прегрешение. Това е грях. — Той се замисли за миг и допълни: — Това е грехът на суетата. Гордеех се, че съм известен като ловец на вещици, с това, че преследвам ереста. Мнозина са се изправяли пред мен и малцина са се измъкнали от правосъдието. Но трябва да се пазя от гордостта.
— Невинна съм — каза Алис пламенно. — Страхувах се, че лейди Катрин ще ме принуди да се подложа на друго изпитание. Че вие ще я подкрепите и ще ме подложите на разпит. И че някаква грешка — някаква невинна грешка — ще означава смърт за мен.
Той кимна, поразен.
— Сгреших — каза. — Радвам се, че мога да раздавам възмездие за злодеите, но не и за невинен човек като теб. Трябва да ми простиш. Никога повече няма да подготвя изпитание за теб. Можеш да разчиташ на думата ми. Ще те закрилям срещу злобата. Ти доказа невинността си — веднъж при изпитанието с хляба, и веднъж — в рова. Защото ако беше вещица, щеше да изплуваш на повърхността, а ти безспорно се давеше, когато те измъкнах.
Алис кимна и се уви малко по-плътно в наметката. Отец Стивън забеляза движението и ѝ подаде нова чаша медовина.
— Пий — каза той. — А после трябва да отидеш в стаята си и да се погрижиш да се стоплиш и изсушиш. Не се страхувай повече, никога вече не те заплашва никакво изпитание. Никога няма да те подлагам на проверка и никой няма да те принуждава да понасяш изпитания, докато аз съм наблизо да те закрилям. Ти се давеше като християнка, не си вещица.
Алис кимна отново: лекият проблясък на задоволство в очите ѝ бе скрит зад чашата.
— Дали лейди Катрин е будна? Ще те тормози ли с въпроси, когато отидеш в стаята си?
Алис хвърли поглед към тясното прозорче на помещението за стражите. То сивееше от зимната зора.
— Възможно е — каза тя. — Тя е подозрителна към всичките си прислужнички. Аз имам по-голяма свобода от останалите, защото служа на стария лорд. Но тя ни наблюдава внимателно, и се страхува от всички ни.
Отец Стивън кимна.
— Тя има много поводи за опасения, бедната жена — каза той. — Хюго не винаги се отнася добре с нея, а на стария лорд му е втръснало от оплакванията ѝ. Той ме помоли да говоря с моя епископ за нейното отпращане и анулирането на брака.
Алис почувства как интересът ѝ се съживява.
— Може ли вашият епископ да реши това? — попита тя.
Отец Стивън бързо се озърна, за да види дали не ги подслушват.
— Разбира се, че не! — каза той. — Върховен глава на Църквата е кралят. Всички решения, свързани с бракове, се представят пред Църковния съд, а накрая — пред него. Но младият лорд и Катрин са в близка роднинска връзка, а бабите и дядовците им също са били братовчеди. Предполагам, може да се твърди, че бракът е бил недействителен.
Алис леко си пое дъх.
— Ако препоръчате това, епископът ще изпълни ли съвета ви? — попита тя.