Отец Стивън се усмихна.
— Имам известно влияние върху негово преосвещенство — каза той самодоволно. — Но още не съм решил какъв съвет е редно да дам. Трябва да се помоля и да обмисля това, Алис. Приятел съм на Хюго, но по този въпрос трябва да бъда Божи служител преди всичко останало.
Алис кимна съчувствено.
— Това е тежка отговорност за вас, отче Стивън — каза тя. Беше вдигнала лице към него, тъмните ѝ очи гледаха открито и прямо. — Ще бъде толкова прекрасно, ако успеете да издействате освобождаването на младия лорд — каза тя. — Замъкът ще бъде по-щастливо място! А на лейди Катрин ще ѝ бъде спестена болката, която понася сега.
Отец Стивън кимна.
— Бракът е тайнство — каза той. — Продължава, докато Бог му сложи край — освен ако е бил недействителен още от началото. Доводът за неговото анулиране не може да бъде прищявката на някой мъж или жена.
Алис кимна.
— Но никой не знае на какво е подложена нейна светлост — каза тя. — Станала е прицел на ужасни посегателства. И е толкова дълбоко затънала в грях, че им се наслаждава като животно.
Отец Стивън изглеждаше отвратен.
— Това трябва да спре — каза той. — С каквито и да е средства, длъжен съм да го спра. Това е смъртен грях.
— Ето! — каза той, без да довърши предишното си изречение. — Трепериш. Върви си в стаята и си облечи сухи дрехи.
Алис се обърна да си върви.
— Алис — каза отец Стивън колебливо. Тя се обърна. — Закълни се, че никога повече няма да мислиш за самоубийство — каза той. — Това е ужасен грях, най-страшният грях. Ще ти навлече ужасна присъда, ще те обрече на цяла вечност в ада. Цяла вечност, Алис! Помисли за това.
Алис сведе глава: държеше здраво подгизналата кесия с магическите кукли в посинелите си ръце.
— Наистина мисля за това, отче — каза тя глухо. После се обърна и си отиде.
Глава 12
В топлата стая жените още спяха. Алис захвърли наметката и се вмъкна гола в леглото. Натъпка подгизналата кесия с восъчните кукли под възглавницата си и отметна влажната си коса от лицето. После заспа и в съня си видя замъка като своя собственост, видя, че има свои дами, които я наричат „лейди Алис“, почувства топлото тяло на Хюго, спящ до нея. Обърна се насън, изрече тихичко името му и се усмихна. Дори когато Илайза я разтърси грубо, за да я събуди, Алис не изгуби радостната увереност, която сънят ѝ бе дал. Усмихна се на Илайза. „Той ме обича“, помисли си Алис. „Той ме обича и обеща да намери начин да бъдем заедно.“
— Нейна светлост те вика — каза Илайза кисело. — Крещи да отидеш при нея, оплаква се, че си закъсняла. Най-добре ще е да побързаш.
Алис се отърси от ленивото си задоволство, скочи от леглото, навлече тъмносинята си рокля, натъпка косата си под тъмносиня шапчица и побягна през галерията към спалнята на лейди Катрин.
— Милейди? — попита тя, като отвори вратата.
Катрин седеше в леглото: фината ѝ ленена долна риза беше непоправимо разкъсана отпред, чаршафите — измачкани.
— Алис — каза тя и оголи жълтите си зъби в усмивка. — Алис, имам нужда от уменията ти.
— Разбира се, лейди Катрин — каза Алис спокойно. — Какво мога да направя за вас?
— Мисля, че очаквам дете — каза Катрин. Погледна Алис със светнало лице. — Предполагам, че едва ли е изненадващо!
Алис кимна, без да казва нищо.
— Негова светлост е ненаситен през последните седмици — каза Катрин. Облиза устни като чревоугодник, който се наслаждава на някакво ястие. — Явно не може да ме остави на мира. А сега ми е направил и дете.
— Много се радвам — каза Алис със слаб глас.
— Наистина ли? — подразни я Катрин. — Наистина ли? Намирам това за изненадващо, Алис. Мислех си, че ти и сама се надяваш за дял от ласките на лорд Хюго! Но той няма очи за никоя друга, освен за мен. Вярно ли е това?
— Знам, че напоследък е бил много често с вас, милейди — каза Алис. Почувства как у нея се надига гняв, кръвта запулсира тихо в главата ѝ. — Всички ваши дами са наясно, че негова светлост ви е посещавал често. Всички се радваме за вашето щастие.
Смехът на лейди Катрин се разнесе на леки вълни из стаята.
— Убедена съм — каза тя заядливо. — А ти, Алис? Отказа ли се от всяка надежда, че той ще погледне към теб?
— Да — излъга Алис с лекота. — Тук съм, за да служа на лорд Хю като негов писар и негова билкарка, когато той има нужда от мен. Когато той вече няма нужда от услугите ми, ще се върна у дома. Аз служа и на сина му, и на вас, милейди. Нищо повече.
Катрин кимна.
— Да — каза тя, подчертавайки твърдението. — Ти служиш на Хюго. Той може да те използва или да те захвърли. Няма значение.