Алис мълчаливо направи реверанс.
— Той може да те има, ако желае — каза Катрин простичко. — Вече няма значение. Ревнувах от теб и се страхувах, че ще ми го отнемеш. Но сега, когато очаквам дете, никой не може да ми го отнеме. Той може да ляга с теб, ако му е угодно, може да си доставя наслада с теб или да те изостави. Но аз го спечелих, Алис. Разбираш ли? Сега той е мой. Аз съм майка на неговото дете. И нито старият лорд, нито Хюго ще мислят за теб като за нещо повече от развлечение.
Алис не вдигаше очи от пода. Когато Катрин млъкна, тя вдигна поглед за кратко.
— Разбираш ли? — попита Катрин.
Алис кимна. Не можеше да говори; със силата на волята си призоваваше новината да се окаже невярна. Искаше Катрин да е безплодна, да остане безплодна. Не ѝ беше нужно Катрин да ѝ казва, че ако Хюго се сдобиеше със законен наследник, то значи Катрин беше победила и прошепнатите обещания на Хюго от миналата нощ щяха да бъдат забравени.
— Имам нужда от теб — каза лейди Катрин с по-различен тон. — Собствената ми майка е мъртва, както знаеш, а нямам приятелки, които да ме съветват. Старата ми дойка умря миналата година и в замъка няма никой, който може да ми каже как да се грижа за себе си и за здравето на детето. Лорд Хю твърди, че си опитна с билките, най-добрата лечителка, която е познавал. Очаквам да се грижиш за здравето ми и да ме съветваш. Ще очаквам от теб да ми помогнеш и при раждането. Искам син, Алис. Отговорността ще бъде твоя.
Алис дойде малко по-близо до високото легло.
— Ваша светлост, имате нужда от лекар и акушерка — каза тя. — Изродила съм няколко деца, но за вашето здраве и здравето на вашия наследник трябва да имате лекар.
Катрин сви рамене.
— Когато времето наближи, ще си осигуря грижите на лекар — каза тя надменно. — Но междувременно ще се възползвам от съветите ти и постоянните ти грижи. Предполагам, че си присъствала на раждания? Че имаш опит?
Алис поклати упорито глава.
— Аз съм само на шестнайсет — каза тя. — Негова светлост лорд Хю беше така добър да се довери на моите билки, но изхвърли медицинските си съветници и не пожела да ги вижда повече. Беше му угодно да използва моите услуги, вместо техните. Само че вие нямате повод за оплакване срещу знахарките и акушерките в близост до замъка, милейди. Трябва да говорите с тях. — Тя не каза, че по-скоро е готова да умре, отколкото да се грижи за Катрин, но неприязънта между двете жени беше така натрапчиво видима, както ѝ разплутото, полуголо тяло на Катрин.
— Ами онази старица в Боус? — попита Катрин, проточвайки обсъждането заради насладата да наблюдава бледото напрегнато лице на Алис и да слуша как Алис се опитва да се измъкне. — Тя би ли се грижила добре за мен?
Алис падна в клопката.
— Моята сродница Морах? — попита тя. — О, да, наистина. Тя е опитна. Присъствала е на много раждания. Би могла да дойде и да ви прегледа веднага, и да се грижи за вас. Тя е отлична акушерка.
Катрин кимна.
— Тогава ще взема и двете ви — каза тя невъзмутимо и тържествуващо. — Ще изпратя войниците да доведат Морах. Тя може да живее с нас тук. Може да се грижи здравето ми, и може двете да ми служите. Ще искам да ми прислужвате денонощно, Алис. А сега искам да ме прегледаш и да ми кажеш дали очаквам дете? И момче ли е?
Алис направи реверанс, прикривайки гнева и страха си, и отиде да донесе малкия си вързоп от стаята на жените.
— За какво те повика? — запита Илайза настойчиво в мига, щом тя влезе. — В лошо настроение ли е днес? Хюго е останал с нея цяла нощ, нали?
— Не знам — каза Алис. — Сега не е с нея. Тя е преизпълнена с радост. Мисли, че чака дете. Аз трябва да потвърдя дали е така.
Другите жени възкликнаха, очите на Илайза се окръглиха.
— Най-сетне — каза тя. — Хюго най-сетне изпълни дълга си.
— Да — каза Алис сухо. — Хвала на Бога. И какъв акт на любов беше само!
— Вярно ли е? — попита Илайза. — Имало е фалшива тревога и преди. А ако някога проклетията е можела да попречи за забременяване, то това би се случило на нея.
— Съмнявам се, че е вярно — каза Алис. — Тя има всички основания да излъже. Но ще ѝ кажа „да“ или „не“. И ще кажа и на стария лорд. Ако тя лъже, ще му кажа веднага.
— Тихо! — възкликна мигновено Рут. — Върви, Алис, тя сигурно те чака. Да дойда ли и аз?
— Да — каза Алис. — Тя ме засипа с толкова заяждания и грубости, че чак сърцето ме заболя. Ела с мен, Рут, тогава тя ще си мери приказките.
— Какво ще правиш? — попита Рут любопитно, когато Алис взе молитвеника и кристала от вързопа си.