— Ще видя дали мога да усетя бебето — каза Алис спокойно. — Не гледай така удивено, Рут, това е доста обичайно умение.
Тя тръгна отново към стаята на лейди Катрин. Катрин се оглеждаше в очукано сребърно ръчно огледало.
— Какво е това петно на врата ми? — попита тя Алис.
Алис погледна малко по-отблизо.
— Синина, милейди — каза тя с равен тон. Видя следите от зъби. Той я беше хапал и смукал. Хюго беше направил това.
Катрин въздъхна продължително и с наслада.
— Откъде ли се е взела там? — попита тя невинно. — Каква синина, Алис?
— Следа от ухапване — каза Алис кратко.
— Ооо — въздъхна Катрин. — Бях забравила. Това беше Хюго. Той ме сграбчва и ме хапе и ме смуче, сякаш иска да ме изяде. Ще ни се роди лъв, не син, Алис! Защото той ме обладава като лъв!
Алис кимна хладно, но бузите ѝ бяха алени. Признаците на ревност не убягнаха на Катрин. Рядко ѝ убягваше нещо.
— Още ли си девица, Алис? — попита тя. — Мога да ускоря женитбата, за която говорихме. Младият войник все още е съгласен. Би ми било неприятно да си представям как остаряваш и се съсухряш, непознала любов. Да имаш мъж, който е луд по теб, е нещо прекрасно, Алис. Когато Хюго идва в леглото ми, се чувствам като кралица. А когато ме взема в обятията си и покрива цялото ми тяло с целувки! Алис, не мога да ти опиша какво е чувството! Тази наслада е толкова дълбока, че ми се струва порочна — като смъртен грях.
Алис почувства как гневът се надига като повръщане в гърлото ѝ.
— Вие сте благословена в любовта си, милейди — каза тя. — Сега можете ли да ми кажете кога кървихте за последен път?
Катрин се намръщи на прекъсването.
— Преди пет, не, преди шест седмици — каза тя.
— Прилошава ли ви? — попита Алис.
Катрин поклати глава.
— Усещате ли гърдите си чувствителни или наедрели? — попита Алис. Почувства как бузите ѝ парят от горещина, докато се заставяше да говори хладно за любенето на Хюго с жена му — тази дебела свиня, помисли си тайно Алис.
Катрин се засмя.
— Разбира се, че са чувствителни! — възкликна тя ликуващо. Разтвори долната си дреха, за да може Алис да я види. Едрите ѝ гърди с кафяви връхчета бяха белязани от двете страни с тънки червени линии, като малки редици от пълни с кръв мехурчета.
Рут ахна.
— Рани ли са това, милейди? — попита тя.
Катрин затвори очи, наслаждавайки се на спомена.
— О, той ме нарани — каза тя, с много нисък глас. — Върза ме, и ме пристегна, и ме облада изотзад.
Тя отвори очи: те бяха потъмнели от похотливи спомени.
— Не ти ли се иска той да направи това с теб, Алис? Не би ли ти харесало да те обладае? Да се покачи върху теб, както див жребец върху готова за любов кобила?
Алис се покашля. Изведнъж устата ѝ бе станала много суха.
— Не, милейди — каза тя простичко. — Изпитанието, което ме принудихте да изтърпя, прочисти както нрава, така и ума ми. Вече не се надявам на внимание от младия лорд. Във всеки случай — каза тя ледено — моите вкусове не са такива. Никога не бих се наслаждавала на болката. Сега ще положа длан върху корема ви и ще проверя дали мога да усетя бебе в утробата ви, милейди — каза тя. — Същото е като търсенето на вода, много хора го правят. Няма от какво да се боите.
Катрин кимна, подразнена от хладината в гласа на Алис.
— Не се боя от нищо — каза тя. — Никой, освен него, не може да ми причини болка.
Алис извади молитвеника и промърмори няколко безсмислени думи на латински. Не посмя да благослови работата, както правеше някога. Споменът за крехкото късче нафора, което трябваше да бъде разкъсано на парченца, преди да успее да изгори, беше все още много ярък. Не смееше да призове името на Бог или на майка Му. Но размаха молитвеника и зашепна ниско, за да не може никой да каже по-късно, че е извършила работата, без да я благослови.
Докосна закръгления корем на лейди Катрин с леденостудените си малки ръце и забеляза със злобно задоволство как отпуснатата плът потръпна при докосването ѝ.
— Тази жена чака дете — каза тя високо. Кристалът лениво описа дъга надясно. Алис прехапа устна и усети вкуса на собствената си кръв, топла и солена като сълза. Катрин беше бременна.
— Какво казва? Какво казва? — попита Катрин.
— Възможно е да чакате дете — каза Алис бавно. От все сърце копнееше да отрече детето. Но нищо нямаше да го възпре да расте в тлъстия корем на Катрин. Желанието не можеше да го накара да изчезне.
— Попитай дали е син! — настоя Катрин.
— Детето от мъжки пол ли е? — попита Алис.
Кристалът се люшна отново.
Катрин нададе лек възхитен писък.
— Това „да“ ли е? Това „да“ ли е? — настоя тя.