Алис кимна.
— Повикай младия лорд! — нареди тя на Рут. — Ти стой тук — каза на Алис. — Той може би ще пита за теб.
Алис прибра кристала и молитвеника си и отиде до прозореца. Навън духаше режещ вятър, който носеше сняг от пустошта. Малката градина с билки и цветя във вътрешния двор долу беше покрита с бели преспи, снегът кръжеше вихрено между Алис на втория етаж и замръзналата земя отдолу. Нататък, в пустошта, колибата на Морах щеше да е побеляла, големи купчини сняг сигурно притискаха вратата. Ако валеше силно и дълго, войниците от замъка нямаше да могат да минат. Алис изпита силен копнеж да бъде там, в студа и самотата на тресавището. Всичко друго, само да не бъде тук, в тази малка, прекалено гореща стая с тази злобна, покварена жена, и с мъжа, когото обичаше, подчиняващ се на волята на жена си.
Хюго влезе, без да почука. Катрин не се покри. Долната ѝ риза беше разтворена, гърдите ѝ — изложени на показ, коремът ѝ — открит. Финият ленен чаршаф на леглото ѝ покриваше само наполовина космите на венериния ѝ хълм. Тя погледна Хюго, сякаш очакваше той да започне да я люби отново, пред Алис, пред Рут.
— Викали сте ме, милейди? — каза той рязко. Не поглеждаше към Алис.
— Имам новини за вас — каза тя. Потупа леглото си. — Елате и седнете малко по-близо.
Хюго не помръдна.
— Моля да ме извините, мадам, но не мога да чакам — каза той. — Днес излизам на лов и ме чакат. Ако се забавя, конете ще измръзнат. Има силен вятър.
— Остани си вкъщи тогава — каза Катрин подканващо. Сгуши се малко по-надълбоко в леглото. Зърната на гърдите ѝ се бяха втвърдили, още щом го видя. Алис откри, че не може да откъсне поглед от тях. — Мога да ти намеря забавление тук — предложи Катрин.
Хюго кимна.
— Довечера, мадам — каза той. — Обещах на баща си да има еленово месо за другата седмица. Трябва да уловя този елен днес.
— Тогава ще побързам и ще съобщя, че имам добри новини за вас. Очаквам дете и Алис смята, че то е момче.
Възцари се зашеметено мълчание. Хюго все още не поглеждаше Алис.
— Това е най-добрата новина, която можех да чуя — каза той равно, със спокоен тон. — Поздравявам ви, мадам. Надявам се да имаме здрав син. А сега трябва да вървя.
— Накъде се отправяте? — попита Катрин.
— Земите край Боус — каза той от прага.
— О, почакайте тогава! — каза тя, сякаш току-що ѝ беше хрумнало. — Почакайте, милорд. Идете до колибата на сродницата на Алис и ѝ наредете да дойде в замъка. Пратете един от хората си да се върне с нея. Имам нужда от уменията ѝ, а Алис се нуждае от съветите ѝ. Не е ли така, Алис?
— Морах е по-опитна от мен — каза Алис. Не вдигна поглед от пода. Знаеше, че Хюго не гледа към нея. — Но вие ще имате нужда от нея чак през октомври, милейди, за раждането. Би трябвало да я повикате тогава.
— Негова светлост не би искал да поемам рискове със здравето си — заяви Катрин.
Хюго поклати глава.
— Каквото пожелаете, мадам. Мога да я доведа днес. Но може би тя няма да е готова да дойде.
Катрин отвори много широко бледите си очи, изненадана.
— Тогава я принудете, милорд — каза тя простичко. — Ако сме убедени, че имаме нужда от нея, какво друго да направим?
Хюго се поклони.
— Много добре, милейди — каза той и тръгна отново към вратата.
— Не пожелахте „приятен ден“ на Алис — каза Катрин с копринен гласец. — Сега тя ще бъде незаменима за мен. Трябва да се отнасяте любезно с нея! Каквито и хитрини да е използвала в миналото, сега тя е моята любима камериерка!
Той се обърна с усилие. Срещна непроницаемия син поглед на Алис.
— Разбира се — каза студено. — Простете ми. — Линиите в основата на веждите му и в ъглите на устата му бяха дълбоки. — Приятен ден, Алис.
— Приятен ден, лорд Хюго — отвърна Алис. Почувства дълбока студенина, сякаш водите на крепостния ров се бяха просмукали от утробата във всичките ѝ крайници. Сега вече беше невъзможно да измести Катрин. Нямаше да има анулиране на брака, нямаше да се любят с Хюго в голямата, добре осветена стая. Хюго никога нямаше да спи спокойно нощем до нея. Катрин беше спечелила. И магията на самата Алис ѝ беше помогнала за това.
Хюго срещна очите ѝ с твърд, гневен поглед, а после се обърна и излезе през вратата, преди лейди Катрин да успее да го задържи.
— Донеси ми роклята в розово и кремаво, Алис — каза лейди Катрин доволно. — Той ме харесва в тези цветове. И поръчай на някой слуга да донесе гореща вода и горещи чаршафи. Ще се изкъпя. Той обича да ухая сладко.
Алис направи реверанс като прислужница и се подчини.