Алис с изненада откри, че очаква с нетърпение да види Морах. Чакаше около външната порта войниците, които щяха да доведат Морах от Боус. Беше ужасно студен следобед, цареше навъсен, плътен, сив полумрак. Натежалите от сняг сиви облаци бяха надвиснали над сивите, застрашителни стени на замъка. Мъглата в крепостния ров бе сиво-бяла, малките вихрушки от едри снежинки във въздуха бяха сякаш единственият източник на светлина в света. Алис се загърна плътно в пелерината си и пъхна премръзналите си ръце в ръкавите.
Чу ги, преди да ги види. Първо тропота на копита по калдъръма, а после — глухия шум, когато прекосиха подвижния мост. Тя излезе от сводестия вход, когато мъжът спря коня си и смъкна рязко дебело навлечената Морах на земята, сякаш се радваше да се отърве от нея.
— Ето, стара жено! — възкликна той. — Стига си ме ругала! Ето я Алис, дошла е да те поздрави и да ти покаже къде ще живееш. Нея обвинявай, че те отмъкна от пушливото ти огнище. Недей вини мен!
— Здравей, Морах — каза Алис.
Морах се отърси и придърпа шаловете около приведените си рамене.
— Алис — каза тя. Огледа критично девойката, забелязвайки напрегнатото изражение на бялото ѝ лице.
— Тежки времена — каза тя. Не беше въпрос.
— Съжалявам, ако са те довели против волята ти — каза Алис. — Беше по идея и заповед на лейди Катрин. Не по моя.
Морах кимна.
— Чака дете, а? — попита тя.
Алис кимна.
— Куклите ли го направиха? — поиска да се увери Морах.
Алис дръпна Морах в прикритието на стената и доближи уста до ухото ѝ.
— Не знам — каза тя. — Как може да се разбере? Хюго каза, че отишъл при нея по свой избор, но никога не се е държал така с нея, преди да направя заклинанието. И имаше нещо толкова… — тя млъкна рязко. — Нещо много неестествено в начина, по който са заедно.
— Неестествено ли? — попита Морах с остър смях. — Откога можеш да поставяш граници на Природата, дете? Какво искаш да кажеш? Че я възсяда като куче? Че я бие? Че надува ловния си рог, когато стигне върха?
Алис се изкикоти неволно.
— Не и това! — каза тя. — Но останалото. При това се сношава с нея, като преди това я привързва към себе си с парче плат от чаршаф. Вързах куклите една за друга с панделка. Мислиш ли, че това е мое дело?
Морах стоически сви рамене.
— Възможно е — каза тя. — Може просто такава да е природата му. Заведи ме вътре, дете, студено ми е.
Алис кимна на стража, взе малкия вързоп на Морах и ръката ѝ, и я поведе отвъд външната стена, през вътрешния подвижен мост, който се простираше над призрачния, изпълнен с мъгла крепостен ров, през подгизналата от вода градина край жилището на свещеника, после я въведе в главната част на замъка. Поведе Морах през голямата зала, без да спира, въпреки че Морах се бавеше и се оглеждаше.
— Разкажи ми за домакинството — каза тя, докато Алис я теглеше нататък. — Това е голямата зала на лорд Хю, нали?
Алис кимна.
— Била съм тук преди, когато бях свидетелка по едно дело за кражба срещу фермера Рули — каза Морах. — Старият лорд седеше зад масата в големия си украсен с резба стол.
— Раздава тук правосъдие на всеки три месеца — каза Алис рязко. — И обядва и вечеря тук. — Тя дръпна Морах нагоре по стъпалата към подиума и отметна гоблена в дъното на помещението. — Тук влизаме — каза тя. — В това преддверие чакаме лордовете и нейна светлост, ако сме твърде подранили. Понякога те се събират тук и разговарят — тя кимна към една врата. — Оттук се отива в кръглата кула на лорд Хю, където са неговата стая и стражите му, там спи и младият лорд — тя дръпна Морах нагоре по стълбите отляво. — Това са стълбите нагоре към галерията, женската галерия, която е разположена над залата. Това са стаите на жените — тук живеем. Не си добре дошла в кръглата кула, освен по заповед на лордовете.
Морах кимна, следвайки Алис нагоре по стълбите, като оглеждаше гоблените, които висяха по стените.
— Ще имам нова стая, която ще деля с теб — каза Алис. — Но все пак сме настанени в женската част на къщата. Лейди Катрин спи в далечния край на галерията, другите жени делят една стая отсреща, а ние ще имаме отделна малка стая в съседство. Досега я ползваха за склад; казах им, че ни трябва по-голямо пространство, за да сушим билки и да приготвяме лековете си. Бих предпочела да можехме да сме в кръглата кула със стария лорд. Но Катрин ме следи внимателно.
— Заради младия лорд ли? — попита Морах, която се задъхваше, докато се качваха по стълбите.
Алис кимна.
— Ревнуваше — изрече тя във внезапен порив. — И ме подложи на изпитание. Опитваше се да се отърве от мен, Морах. Хюго ѝ беше казал, че ме обича. А снощи бяхме само двамата и той обеща… той обеща… — Алис млъкна рязко, с вкаменено от скръб лице. — Но тези неща вече нямат значение — каза тя с неуверен глас. — Няма значение какво ми е казал, нито какви планове правехме. Мечтаех да бъда негова съпруга. Но това не означава нищо. Сега тя очаква дете. Положението ѝ е непоклатимо.