Выбрать главу

Морах кимна. Алис я въведе в галерията на жените и отвори вратата към десния ъгъл на стаята.

— Стаята на лейди Катрин е отсреща — каза тя, сочейки. — Има изглед към вътрешния двор, по-топла е. Другите жени спят в съседната стая до нас, която гледа към реката. Нашата стая е същата като тяхната. И ние имаме гледка към реката.

Морах пристъпи вътре и се огледа наоколо.

— Легло — каза тя със задоволство. — Никога не съм спала в легло.

— Половин легло — каза Алис предупредително. — Ще го делим.

— И хубав огън, и ракла за вещите ни — каза Морах, оглеждайки бързо стаята. — Малко огледало и бюфет. Алис, за зимата това е по-удобно от колибата.

— И по-опасно — каза Алис предупредително. — Изпитанието не беше шега.

Морах и хвърли кос, ясен, лишен от съчувствие поглед.

— Разчистила си пътя си с лъжа — заяви тя.

Алис кимна.

— Платих си — каза тя много тихо. Още виждаше ясно невредимото късче нафора, което беше сдъвкала, преглътнала, а после — повърнала в огнището, без да е оставила и следа върху него. — Лишена съм от Божията милост — каза тя. — Това се случи, когато накарах куклите да ми се подчинят.

— Не си могла да постъпиш по друг начин — каза Морах отривисто. — Ако един господар отказва да те защити — трябва да си потърсиш друг. Как иначе би могла да оцелееш? Ако твоят Бог ти е отказал милостта си, тогава трябва да използваш магия. Все едно да излезеш в буря само по долна риза. Имаш нужда от сила около себе си.

Алис кимна.

— Хюго обеща да ме закриля — каза тя. — Едва снощи се кълнеше, че ме обича — каза, че ще напусне Катрин, че ще се откаже дори от замъка, за да бъде с мен. Става това, което ти предрече, Морах, и това, което сънувах аз. Той каза, че е готов да изостави Катрин заради мен. А аз казах, че ще се откажа от магията, двамата с него сме в по-голяма безопасност без нея.

Морах махна пренебрежително с мръсната си ръка.

— Всичко това са само обещания — каза тя с присмех. — А сега той знае, че жена му чака дете.

Алис кимна.

— Да — каза тя безучастно.

— Говорила ли си с него оттогава? — попита Морах лукаво.

— Не — каза Алис. — Във всеки случай, не сме оставали насаме.

— Е, какво, даде ли ти знак? Някакъв намек? Може би те е срещнал на стълбите и ти е казал: „Не се бой, любима?“

— Излезе на лов — каза Алис отбранително.

— Прати ли ти съобщение, за да каже, че макар богатата лейди Катрин да носи неговия син и наследник, ти все още си неговата любима и обещанията са в сила? Че ще я отпрати и ще постави теб на нейното място?

Алис поклати сковано глава.

Морах се засмя дрезгаво.

— Тогава по-добре се моли тя да роди мъртво дете — каза тя съчувствено. — Или то да бъде малоумно, немощно и слабо създание, или болнаво момиче, излязло от разкъсана утроба, която никога повече не може да носи дете. Какво ще бъде този път, Алис? Нещо, малко по-силно от молитва? Дребно заклинание, та Катрин да пометне? Билки в храната ѝ? Отрова по чаршафите ѝ, та кожата ѝ да подпухне и да се покрие с мехури, да поболее бебето, щом то излезе?

— Тихо — каза Алис, като хвърли поглед към тежката врата. — Дори не говори за това тук, Морах. И не мисли такива неща. Вече се приближих твърде много до силата. Стоях в петоъгълника. Почувствах силата си от петите до върховете на пръстите си.

Морах изпусна дълбока, доволна въздишка.

— Стигнала си до нея — каза тя. — Най-сетне.

— Не я искам — прошепна разпалено Алис. — Почувствах силата и насладата от магията и изпитах възторга от нея. Сега знам какво имаш предвид, Морах, беше като най-силно вино. Но това няма да бъде моят начин. Ще се доверя на Хюго. Ще се доверя на обещанието му. Ще спазя обещанието си към него да изоставя магията. Искам да се освободя от тази сила, искам да бъда обикновена жена, която може да бъде отведена в леглото от обикновен мъж и да чувства наслада, голяма като тази, която изпитва Катрин, когато той я обладава. Искам такъв живот и такива наслади. Не твоите.

Морах се изкиска тихо, сякаш това нямаше особено значение.

— Ще продължа да вярвам на Хюго — каза Алис. — Колкото и трудно да бъде през следващите няколко месеца. Дори ако той се поколебае, ще продължа да вярвам. Разменихме си обещания. Аз му дадох любовта си, ще му остана вярна.