Морах сви пренебрежително рамене.
— Може би — каза тя, без да се впечатли. — Но какво става с куклите? На сигурно място ли са?
— Искам да се отърва от тях — прошепна Алис. — Хвърлих една в рова снощи, но тя не потъна. Трябваше да вляза вътре и да я извадя. Тя едва не ме удави, Морах. Беше куклата на лейди Катрин, и почувствах, че ме тегли навътре. Почувствах, че иска да се удавя. Чух я да се смее, докато потъвах. Чух я да се смее, Морах! Искам да се отърва от куклите. Трябва да си ги вземеш обратно.
Морах придърпа едно столче до огъня и се загледа в пламъците за момент. Когато вдигна поглед, старото ѝ лице беше бледо като восък.
— Те са твои — каза тя. — Твоите свещи, твоите заповеди, твоите кукли. Не искам да са близо до мен. Няма да ги приема. Не съм изненадана, че са се опитали да те удавят. Около тях има сянка, която не мога да видя ясно. Но прилича на вода.
— Много вода? — попита Алис. Вгледа се в огъня, като Морах. Видя само тъмните късове торф и червената жарава.
— Достатъчно е само толкова, колкото да напълни дробовете ти — каза кисело Морах. — Дори е предостатъчно, ако е в дробовете ти, Алис. Както и да е, куклите са си твои.
— Мога ли да ги заровя? — попита Алис.
Морах сви рамене.
— Може и да стане. Сянката, която виждам, е Вода, а не Земя.
— Мога ли да ги хвърля върху огъня, да ги оставя да се разтопят и да изгорят?
Морах наклони глава на една страна и погледна огъня.
— Това носи гибелна опасност — каза тя.
— Тогава какво да правя с тях? — попита раздразнено Алис.
Морах се засмя грубо и каза:
— Трябваше да помислиш първо за това.
Алис чакаше.
— О, добре де — каза Морах. — Когато времето се оправи, ще отидем в пустите земи и ще ги пуснем в някоя от пещерите. Ако сянката около тях е вода, там ще има предостатъчно вода. Може би ще успеем да направим някакво заклинание, за да отнемем силата им. Къде ги държиш?
— При мен са — отговори Алис. — В кесията на колана ми. Нямах собствена стая, страхувах се да не ги намерят.
Морах поклати глава.
— Това не е безопасно — заяви тя. — Не трябва да бъдат близо до теб, да слушат гласа ти, да долавят най-ужасните ти мисли. Няма ли никакво място, на което да ги скриеш?
Алис поклати замислено глава.
— Никъде не съм сама! — възкликна тя нетърпеливо. — По цял ден, всеки ден съм с някого. Дори когато съм в билковата градина, наблизо винаги има някой — слуга или градинар, или някоя от кухненските прислужници.
Морах кимна.
— Скрий ги на някое противно и мръсно място — посъветва я тя. — В сметището на замъка или под някой стол за ходене по нужда. Някъде, където дори дете няма да надникне.
— Отвън, пред нужника! — възкликна Алис. Посочи към ъгъла на стаята, където една кръгла дупка беше изрязана в хоризонталната част на стената и покрита с дървен капак. — Там е мястото за облекчаване — каза тя. — Изпражненията падат в рова. Никой няма да търси там. Мога да ги окача да висят на канап под седалката.
Морах измери с поглед седалката в ъгъла.
— Това ще свърши работа — каза тя. — След време ще станат мръсни и противни. Никой няма да ги види. И каквато и сила да им е дало твоето заклинание, не мога да си представя как урочасват твоя лорд Хюго да виси пред стената на замъка, докато ти изсипваш лайна на главата му.
Алис внезапно се изкикоти и цялото ѝ лице светна. За миг тя изглеждаше като момичето, което някога беше любимка на цялото абатство.
— Радвам се, че си тук — каза тя. — Сега ще поръчам да ти донесат гореща вода. Ще трябва да се изкъпеш.
Глава 13
Морах беше непреклонна относно къпането, срамуваше се да стои гола пред Алис, сигурна беше, че водата ще я разболее.
— Миришеш — каза Алис искрено. — Миришеш отвратително, Морах. Лейди Катрин никога няма да те допусне близо до себе си, ако миришеш така. Вониш като куп животинска тор през август.
— Тогава може да ме прати обратно в колибата ми — изръмжа Морах, докато слугите се качваха по стълбите с голямата вана и кофите с гореща вода. — Не съм молила някакъв грубиянин да пристига на кон, да ми изпотъпква цялата градина и да ме отвлича, за да дойда да помагам при раждането на бебе, което е току-що заченато.
— О, стига — каза нетърпеливо Алис. — Измий се, Морах. Цялата. И косата.
Тя остави Морах в димящата вана, а когато се върна с една рокля от сандъка, Морах седеше увита в покривката от леглото, възможно най-близо до огъня.
— Хората умират от намокряне — каза тя кисело.
— Умират и от мръсотия — отвърна Алис рязко. — Облечи това.