Алис сви навъсено рамене.
— Имам Хюго — каза тя упорито. — Имам обещанието му. Все още не съм се превърнала в бедна стара вещица от тресавищата.
Очите на Морах светнаха лукаво.
— О, да — каза. — Забравям, че имаш Хюго. Каква радост!
Алис отпусна ръце.
— Това наистина е радост — каза тя предизвикателно.
Морах се ухили.
— Нима казах нещо друго? — запита тя. Засмя се. — Е! Кога ще я видя? Катрин. Кога ще я видя?
— Наричай я лейди Катрин — предупреди я Алис. — Предполагам, че можем да отидем да я видим и сега. Тя шие в галерията. Но си мери приказките, Морах. Нито думичка за магия, иначе тя ще се разправи и с двете ни. Вече не се бои, че съм ѝ съперница, но няма да устои на изкушението да се отърве от мен, ако ѝ дадеш доказателства, за да ме подложи на ново изпитание.
Морах кимна: лукавството се беше върнало в очите ѝ.
— Аз не забравям — каза тя. — Не мога да бъда купена с роклята на една никаквица. Ще мълча, докато бъда готова да проговоря.
Алис кимна и отвори вратата. Жените седяха в далечния край на галерията, жълтото зимно слънце се промъкваше през тесните процепи и блестеше върху ръкоделието им. Всички се обърнаха и загледаха втренчено, когато Алис въведе Морах в стаята.
— Във всеки случай — каза Морах, прикрила устата си с ръка, — не бях аз тази, която си послужи с магическите кукли, нали, Алис?
Алис стрелна Морах с яростен поглед и тръгна напред.
— Лейди Катрин — каза тя. — Позволете да ви представя моята сродница, Морах.
Лейди Катрин вдигна поглед от ръкоделието си.
— А, знахарката — каза тя. — Морах от тресавищата край Боус. Благодаря, че дойде.
Морах кимна.
— Не ми дължите благодарност — каза тя.
Лейди Катрин се усмихна, приела думите ѝ като комплимент.
— Защото не съм дошла по свой избор — продължи Морах дръзко. — Дойдоха до колибата ми и ме грабнаха от градината ми. Казаха, че го правят по ваши нареждания. Да разбирам ли, че съм свободна да си отида, ако пожелая?
Катрин беше поразена.
— Аз не… — поде тя. — Ами… Но, Морах, повечето жени биха се радвали да дойдат в замъка и да живеят с дамите ми, да се хранят добре, и да спят в истинско легло.
Морах се усмихна сияйно изпод гъстата си, сплъстена сива коса.
— Аз не съм „повечето жени“, ваша светлост — каза тя самодоволно. — Изобщо не съм като повечето жени. Затова ще ви бъда благодарна, ако ми кажете дали съм свободна да идвам и да си отивам, както пожелая?
Алис си пое рязко дъх, за да я прекъсне, но после се поколеба. Морах можеше да рискува, щом искаше, явно беше решила да се препира с лейди Катрин. Алис предпочете да избегне сблъсъка. Остави Морах да стои сама в средата на стаята, отиде да седне до Илайза и погледна бродерията ѝ.
— Разбира се, че си свободна — каза лейди Катрин. — Но имам нужда от помощта ти. Нямам майка или близки роднини, които да ме съветват. Всички ми казват, че ти си най-добрата знахарка в цялата страна, че те бива да помагаш при раждане и да отправяш проклятия. Вярно ли е?
— Не и за проклятията — каза Морах рязко. — Това са просто клевети и зловредни клюки. Не изричам проклятия и не правя магии. Но съм лечителка и мога да изродя бебе по-бързо от повечето бабувачки.
— Ще помогнеш ли за моето? — попита лейди Катрин. — Когато се роди през октомври? Ще обещаеш ли да ми помогнеш да родя здрав син през октомври?
Морах се ухили.
— Ако сте заченала здрав син през януари, мога да го изродя през октомври — каза тя. — Иначе… вероятно не.
Лейди Катрин се приведе напред.
— Сигурна съм, че съм заченала син — каза тя. — Можеш ли да определиш със сигурност? Можеш ли да ме увериш? Алис каза, че детето е момче, но можеш ли да разбереш това със сигурност? Можеш ли да прецениш дали е здрав?
Морах кимна, но не помръдна от мястото си.
— Мога да определя дали е момче или момиче — каза тя. — А по-късно ще мога да кажа дали е разположено както трябва.
Лейди Катрин ѝ направи знак да се приближи.
— Ако искам — каза Морах неотзивчиво, — мога да определя пола на едно дете — ако искам.
Лека вълна на потиснат трепет премина през жените. Рут хвърли поглед към Алис да види дали е изплашена от дързостта на сродницата си. Лицето на Алис беше ведро и спокойно. Знаеше, че Морах винаги се пазари упорито с този, който има нужда от услугите ѝ, а отношенията на самата Алис с лейди Катрин просто вече нямаше как да станат по-лоши.