— Алис, кажи на сродницата си да си мери приказките, защото ще наредя да я хвърлят на кучетата — каза лейди Катрин, с рязка предупредителна нотка в гласа.
Алис вдигна глава от бродерията на Илайза и се усмихна на лейди Катрин без страх.
— Не мога да ѝ заповядвам, милейди — каза тя. — Свикнала е да говори и да прави каквото ѝ е угодно. Ако не я харесвате, по-добре я изпратете да си върви, в страната има много знахарки. Морах не е нищо особено.
При това подмятане Морах повдигна вежда, но не каза нищо.
Лейди Катрин раздразнено сви рамене.
— Какво искаш тогава? — попита тя Морах. — Какво искаш, за да определиш от какъв пол е детето, да се грижиш за мен през месеците на чакането, и да ми помогнеш да родя момче?
— По шилинг на месец — каза Морах, като отмяташе на пръсти исканията си. — Храна и ейл, колкото поискам. Както и правото да влизам и излизам от замъка, без някой да ме спира или да задава въпроси, денем и нощем.
Лейди Катрин се засмя неохотно.
— Стара майсторка на пазарлъците си ти — каза тя. — Надявам се, че израждаш бебета така умело, както се пазариш.
Морах ѝ отправи ленива, мрачна усмивка.
— И магаре, за да мога да отивам до колибата си и да се връщам, когато ми е необходимо — добави тя.
Лейди Катрин кимна.
— Разбрахме ли се? — попита Морах.
— Да — каза лейди Катрин.
Морах пристъпи напред, плю в дланта си и я протегна да се ръкува. Рут, която седеше в краката на Катрин, се присви и се дръпна назад, сякаш за да се предпази от зараза, но за изненада на Алис лейди Катрин се надвеси напред и улови ръката на Морах в твърда хватка.
— Забавна старица е тази твоя сродница — промърмори Илайза под нос.
— Тя е стара свадливка — каза Алис, обзета от внезапно, необяснимо раздразнение. — Иска ми се въобще да не беше идвала.
— Негова светлост питаше за теб, Алис — каза лейди Катрин, без да си прави труда да поглежда към нея. — Лорд Хю е в покоите си. Има писарска работа за теб.
Алис се изправи на крака и направи реверанс. Хвърли поглед към Морах. Старицата беше единствената в стаята, която не правеше нищо. Всички, дори лейди Катрин, държаха в ръце ръкоделие или хурка. Морах намигна на Алис и придърпа едно столче за крака по-близо до буйно пламтящия огън.
— Ще се разберем с твоята сродница — каза лейди Катрин. — Имам някои обикновени неща за шиене, с които можеш да се заемеш, Морах.
Морах ѝ се усмихна.
— Аз не шия, милейди — каза тя любезно.
Сред жените премина нова вълна на трепет, но лейди Катрин изглеждаше развеселена.
— Нима ще седиш бездейна, с празни ръце? Докато всички работим? — попита тя.
Морах кимна.
— Тук съм, за да се грижа за вас и детето — заяви тя важно. — Трябва да мога да виждам — със зрението си на лечителка. Ако ви трябва някоя глупачка — тя се усмихна безразлично на заетите с работа жени, — някоя глупачка, която да ви замрежи шапчицата, има много такива. А аз съм само една.
Катрин се засмя. Алис дори не се усмихна. Тя направи реверанс на Катрин и излезе от стаята. Едва когато вече беше в кръглата кула, качвайки се по малкото вито стълбище към спалнята на лорд Хю, осъзна, че челюстта ѝ се беше стегнала от раздразнение и я болеше.
Лорд Хю седеше на една маса, пред него беше разгърнат тънък, гъсто изписан лист хартия.
— Алис! — възкликна той, когато тя влезе. — Трябва да ми прочетеш това. Написано е с дребни букви. Не ги виждам ясно.
— От Лондон ли? — попита Алис.
Старият лорд кимна.
— Донесе ми го птицата — каза той. — Един от пощенските ми гълъби. Умни птички, как се ориентират в това лошо време. Трябва да е спешно, щом моят човек ги изпраща в снега. Какво пише?
Писмото беше от един от хората на лорд Хю в кралския двор. Беше без подпис, с различни комбинации от числа за краля, кралицата, Кромуел и другите лордове. Лорд Хю си имаше собствени методи да се погрижи неговият суверен да не поднася неочаквани изненади на преданите си васали.
Алис прочете писмото и вдигна поглед към лорд Хю.
— Лоши новини — съобщи тя.
Той кимна.
— Кажи ми.
— Той пише, че кралицата е била на легло. Чакала е дете, момче, и го е изгубила.
— Охо — каза тихо лорд Хю. — Това е зле за нея.
Алис прегледа набързо листа.
— Сър Едуард Сиймор ще стане член на тайния съвет.
Тя хвърли поглед към лорд Хю. Той кимаше, загледан в огъня.
— Кралицата приписва помятането на шока от падането на Негово Величество — прочете Алис. — Но има човек, който е чул краля да казва, че Бог не иска да му дари синове от кралицата.
— Значи е свършено — заяви категорично лорд Хю.