— Тя очаква дете — каза Алис. — Предполагам, че това променя всичко.
За миг той сякаш не я чу, но после лицето му светна от радост.
— Очаква дете! — Юмрукът му се стовари върху забравеното, вече излишно писмо. — Най-сетне бременна!
Той отметна глава назад и се разсмя. Алис го наблюдаваше със здраво стиснати устни.
— Най-сетне бременна! — повтори той. После се овладя. — Сигурна ли е? Ти прегледа ли я? Това не е слух за заблуда, нали, Алис? Дали не смята да си спаси кожата с преструвки за още няколко месеца?
Алис поклати глава:
— Бременна е. Прегледах я. А тя повика моята сродница, Морах, която ще остане с нас до раждането. Току-що се уговориха.
— Момче или момиче? — попита нетърпеливо старият човек. — Кажи ми, Алис. Какво мислиш? Момче или момиче?
— Мисля, че е момче — каза Алис неохотно.
— Казала ли е на Хюго? — запита старият лорд. — Бива си го това момче! Къде е той?
— Каза му — отговори Алис. — Той излезе на лов, за да има еленово месо за вас, сър. Не знам дали се е върнал вече.
— Излязъл е, без да ми каже? — попита старият лорд, лицето му внезапно потъмня. — Надува корема на тая проклетница, а после излиза, без да ми съобщи?
Алис не казваше нищо, седеше със сключени в скута ръце и сведени очи.
— Ха! — възкликна лорд Хю. — Не беше твърде доволен, нали?
Алис не каза нищо.
— Значи тя му каза тази сутрин и той веднага излезе? — поиска да се убеди лорд Хю.
Алис кимна.
— Вбесен, предполагам — каза старият лорд замислено. — Разчиташе на анулиране. Ще разбере, че сега това не е възможно.
Огънят пукаше. Старият лорд седеше безмълвно, замислен.
— Семейството е на първо място — каза той най-накрая. — Дългът е на първо място. Той може да намира наслади другаде — както винаги е правил. Но сега, когато съпругата му очаква дете, тя е негова съпруга завинаги. Смяташ ли, че детето е здраво?
— Още е рано — каза Алис. Думите излязоха с усилие през изстиналите ѝ устни. — Самата кралица Ан може да ви каже, че много бебета биват изгубени преди раждането. Но доколкото мога да преценя, детето е добре.
— И е момче? — притисна я старецът.
Алис кимна.
— Това е добре! — каза той. — Много добре. Кралица Ан няма значение! Никога не сме били по-близо до сдобиването с наследник. Кажи на Катрин да си облече нещо хубаво тази вечер, ще пия за нейно здраве пред всички. Тя може да дойде в стаята ми веднага щом се облече. Ще изпия една чаша с нея.
Алис кимна.
— А аз, милорд? — попита тя. — Другите писма?
Лорд Хю я отпрати с махване на ръка.
— Можеш да си вървиш — каза той. — Сега нямам нужда от теб.
Алис се надигна от стола, направи реверанс и отиде до вратата.
— Чакай! — нареди той рязко.
Алис спря.
— Хвърли в огъня онези книжа от епископа — каза той. — Не трябва да рискуваме Катрин да ги види. Ще се разстрои. Не можем да рискуваме да я разстроим. Изгори ги, Алис, сега няма да има анулиране!
Алис пристъпи напред и събра в ръце дебелите листове. Бутна ги навътре в огъня и ги загледа как пламват, а после почерняват и се разпадат. Взираше се в огъня с безизразно, каменно лице.
— Можеш да си вървиш — каза меко старият лорд.
Алис му направи реверанс и излезе, като затвори бързо вратата зад гърба си. Джуджето Дейвид се качваше по стълбите, острото му дребно лице беше любопитно.
— Изглеждаш ужасно, Алис — отбеляза той. — Болна ли си? Или сърцето ти е разбито? Какво прави старицата в стаята на дамите? Може би не те радва това, че твоята сродница заема мястото ти?
Алис обърна глава настрани и слезе по стълбите, без да отговори.
— Вярно ли е? — провикна се Дейвид след нея. — Вярно ли е това, което шушукат жените? Че лейди Катрин чака дете, а Хюго е влюбен в нея, и че тя отново се ползва с благоволението на лорда?
Алис спря на витото стълбище и погледна обратно нагоре към него. Бледото ѝ лице се мержелееше в мрака.
— Да — каза тя простичко. — Всичките ми желания се изпълниха. Истинска благословия!
— Амин — каза Дейвид, и на лицето му се изписа иронична усмивка. — И ти си толкова изпълнена с радост!
— Да — каза Алис кисело и продължи надолу.
Хюго се върна късно от лов и дойде на господарската маса, когато поднасяха месото. Извини се любезно на баща си и целуна ръка на Катрин. Каза им, че ловът е бил много успешен. Бяха убили девет млади елена. Сега животните висяха в склада за месо, а рогата щяха да бъдат донесени за лорд Хю. От кожите, ощавени, ароматизирани и меки, щяха да направят люлка, нова люлка за новия лорд Хюго.