Работата й стана доста по-ефективна, въпреки че си беше на същия пост. Колегите, които преди се ограничаваха с едно „добър ден“ и „лека вечер“, започнаха да я канят на обяд. Когато се връщаха, изглеждаха доволни, а продуктивността на клона се повиши.
Знам, че влюбените могат да въздействат положително на средата си, та веднага реших, че Атина е срещнала някой много важен за живота й човек.
Попитах я, тя веднага се съгласи, че е така, и добави, че никога не е излизала с клиент, но в този случай било невъзможно да отклони поканата. В нормална ситуация веднага би следвало да я уволня — правилата на банката бяха ясни, личните контакти са абсолютно забранени. Но аз тъкмо бях забелязал, че нейното поведение на практика е оказало въздействие върху всички, с някои колеги започнаха да излизат след работа и доколкото знам, поне двама или трима бяха ходили в дома й.
Бях изправен пред много сложна ситуация. Младата стажантка, която нямаше никакъв професионален опит, която отначало беше плаха, а понякога и агресивна, се беше превърнала в своеобразен лидер за моите служители. Ако я уволня, ще сметнат, че е от ревност, и ще загубя тяхното уважение. Ако я задържа, рискувам след няколко месеца да изгубя контрол над групата.
Реших да изчакам малко. През това време „енергията“ (мразя тази дума, понеже в действителност не означава нищо конкретно, освен ако не се отнася за електричество) в банката започна да се подобрява. Клиентите изглеждаха по-доволни и започнаха да ни препоръчват на други. Служителите бяха щастливи и въпреки че работата се беше удвоила, на мен не ми се наложи да наемам още хора, тъй като всички изпълняваха задачите си.
Един ден получих писмо от ръководството си. Искаха да отида в Барселона, където щеше да се проведе среща на директорите на клонове. Трябваше да обясня административния метод, който прилагам.
Според началниците ми аз бях увеличил приходите, без да увеличавам разходите. Впрочем това силно вълнува всички началници по света.
Кой метод?
Единствената ми заслуга беше, че знаех кога и как започна всичко. Реших да повикам Атина в кабинета си. Поздравих я за високата продуктивност, а тя ми благодари с усмивка.
Подходих предпазливо, защото не исках да ме разбере погрешно.
— Как е вашият любим? Винаги съм смятал, че който получава любов, накрая започва да отдава още повече любов. Той с какво се занимава?
— Работи в Скотланд Ярд.
Предпочетох да не навлизам в подробности. Но трябваше да продължа разговора на всяка цена. Нямах време за губене.
— Забелязах голяма промяна у вас и…
— Забелязали сте голяма промяна в банката, нали?
Как се отговаря на подобен въпрос? От една страна, щях да й дам повече власт, отколкото е за препоръчване, от друга, ако не бях директен, никога нямаше да получа отговорите, които ми трябваха.
— Да, забелязах голяма промяна. Смятам да ви повиша.
— Имам нужда да пътувам. Искам да се махна от Лондон за известно време, да видя нови хоризонти.
Да пътува? Сега, когато всичко вървеше добре в службата, тя искаше да се махне? Но като се позамислих, не беше ли това, към което се стремях?
— Мога да съм полезна на банката, ако ме натоварите с повече отговорности — продължи тя.
Ясно. Предоставяше ми отлична възможност. Как не се бях сетил по-рано? „Да пътува“ означаваше да е по-далеч, да поема лидерството, без да ми се налага да понасям последствията от разни уволнения и бунтове. Но се налагаше да го обмисля, защото преди да помогне на банката, тя трябваше да помогне на мен. Сега, когато началниците ми бяха забелязали по-високата ни продуктивност, знаех, че трябва да я запазя, макар и с риск да загубя авторитета си и да изпадна в по-неизгодно положение отпреди. Понякога съм наясно защо голяма част от колегите ми не правят нищо за подобряване на нещата — ако не успеят, ще ги обвинят в некомпетентност. Ако успеят, ще се чувстват принудени да вървят все нагоре и накрая ще свършат с инфаркт.
Внимателно предприех следващата стъпка. Не е за препоръчване да плашим човека, преди да ни разкрие нужната тайна. По-добре е да се съгласяваме с всичко, което иска.
— Ще се опитам да придвижа молбата ви до шефовете на банката. За късмет ще се срещна с тях в Барселона и тъкмо затова ви повиках. Правилно ли ще е да кажа, че работата ни се е подобрила, откакто, да речем, хората започнаха да се разбират по-добре с вас?
— Да речем… да разбират по-добре самите себе си.
— Да. Но това го предизвикахте вие. Прав ли съм?
— Знаете, че сте прав.