Когато се върнах в Лондон, веднага съобщих на Атина за предложението. Тя моментално прие. Каза, че владее арабски (знаех за произхода на родителите й). Но ние нямахме намерение да правим сделки с араби, а с чужденци. Благодарих за помощта й. Тя не прояви никакво любопитство относно това как е минала срещата ми — попита единствено кога трябва да стегне багажа си.
И до ден-днешен не зная дали тази история с любимия от Скотланд Ярд е истинска, или не. Ако беше истинска, убиецът на Атина вече щеше да е задържан — не вярвам на нищо от онова, което писаха по вестниците за престъплението. В крайна сметка може много да разбирам от финанси, дори мога да си позволя лукса да кажа, че танцът помага на банковия служител да работи по-добре, но така и няма да успея да разбера защо най-добрата полиция в света залавя едни престъпници, а други оставя на свобода.
Това обаче сега няма кой знае какво значение.
Набил Алайхи, възраст неизвестна, бедуин
Щастлив съм да узная, че Атина е държала снимката ми на видно място в апартамента си, но не мисля, че онова, на което я научих, й е помогнало много. Тя дойде тук, насред пустинята, носейки на ръце дете на три години. Отвори чантата си, извади един касетофон и седна пред моята шатра. Зная, че хората от града обикновено дават името ми на чужденците, които искат да опитат местната кухня, та й казах, че е рано за вечеря.
— Дойдох за нещо друго — каза жената. — Разбрах от племенника ви Хамид, който е клиент на банката, в която работя, че сте мъдрец.
— Хамид е просто един заблуден младеж, който въпреки че ме нарича мъдрец, никога не се вслушва в съветите ми. Мъдър е бил пророкът Мохамед, Бог да го благослови.
Посочих колата й.
— Не бива да шофирате сама в пустинята, без водач.
Вместо да ми отговори, тя пусна касетофона. След това виждах само една жена, която се носи из дюните, и едно стреснато, но щастливо дете, което я гледа.
Ехтяха звуци, които сякаш заливаха пустинята. Когато спря да танцува, попита дали ми е харесало.
Казах, че ми е харесало. В нашата религия има секта, където танцуват, за да се срещнат с Аллах, слава на името Му! (Б. р.: Имат се предвид суфистите.)
— Добре тогава — продължи жената, представила се като Атина. — От дете чувствам, че трябва да бъда по-близо до Господ, но животът все ме отдалечава от Него. Музиката е един от начините, които открих, но тя не ми е достатъчна. Винаги когато танцувам, виждам светлина. Тази светлина сега настоява да продължа по-нататък. Но не мога да продължа, обучавайки се сама. Имам нужда от учители.
— Нямаш — отвърнах аз. — Понеже Аллах е милостив и състрадателен и винаги е някъде наблизо. Живей достойно, това стига.
Но жената не изглеждаше много убедена. Аз й казах, че съм зает. Трябваше да приготвя вечеря за малкото туристи, които щяха да се появят. Тя отвърна, че ще изчака колкото е необходимо.
— Ами детето?
— Не се притеснявайте.
Докато вършех обичайните неща, наблюдавах жената и детето. Двамата сякаш бяха на една възраст. Тичаха из пустинята, смееха се, замеряха се с пясък, хвърляха се на земята и се търкаляха по дюните. Дойде водачът с трима немски туристи, които седнаха да ядат и поискаха бира. Наложи ми се да им обяснявам, че според моята религия нямам право да пия или да предлагам алкохолни напитки. Поканих жената и детето да вечерят с нас. Единият от германците веднага се оживи от внезапното женско присъствие.
Каза, че възнамерявал да купува терени, бил натрупал голямо състояние и вярвал в бъдещето на района.
— Чудесно — беше нейният отговор. — И аз вярвам.
— Дали не би било по-добре да вечеряме някъде другаде, където бихме могли да обсъдим възможността за…
— Не — отсече тя и му подаде визитна картичка. — Ако желаете, можете да се свържете с нашата банка.
Когато туристите си тръгнаха, ние с Атина седнахме пред шатрата. Детето веднага заспа в скута й. Донесох завивки за всички ни и се загледахме в звездното небе. Накрая тя наруши тишината.
— А защо Хамид ви нарича мъдрец?
— Може би защото съм по-търпелив от него. Навремето се опитвах да го обуча, но Хамид май повече се интересува от печеленето на пари. Вече трябва да се е убедил, че е по-умен от мен. Има апартамент и яхта, а аз си стоя насред пустинята и сервирам на малцината туристи, които се отбиват тук. Не разбира, че съм доволен от това, което правя.
— Разбира отлично, защото на всички говори за вас, и то с голямо уважение. А в какво искате да го „обучите“?