— Докато живеех с вас, щом си дойдеше от работа, той ме разпитваше за задълженията ми и ми даваше примери за това колко е важна за света неговата работа, включваше телевизора и коментираше политическата ситуация в Ливан, а преди да заспи, четеше техническа литература. Винаги беше зает.
С теб е същото. Аз винаги бях най-хубаво облеченото дете в училище, водеше ме на тържествата, грижеше се за реда в дома ни, винаги си била внимателна, любвеобилна, възпита ме добре. А сега, когато старостта приближава, какво смятате да правите с живота си — вече съм пораснала и независима.
— Ще пътуваме. Ще обиколим света, ще се наслаждаваме на заслужената си почивка.
— А защо не започнете отсега, когато все още сте здрави?
Вече си бях задавала този въпрос. Но чувствах, че съпругът ми се нуждае от работата си — не заради парите, а защото тя го караше да се чувства полезен, защото можеше да докаже, че бежанецът също достойно изпълнява задълженията си. Когато беше в отпуск и в града, все си намираше причина да отскочи до службата, да поговори с приятели, да вземе това или онова решение — неща, които биха могли и да почакат. Насила го карах да отидем на театър, на кино, по музеите. Той правеше каквото исках, но аз чувствах, че се отегчава. Интересуваха го единствено фирмата, работата, сделките.
За първи път разговарях с нея, сякаш е моя приятелка, а не дъщеря, но използвах език, който да не ме принизи в очите й и който тя лесно би разбрала.
— Искаш да кажеш, че баща ти също се опитва да запълни така наречените от теб „бели полета“?
— В деня, когато той се пенсионира, макар да вярвам, че този ден никога няма да дойде, можеш да си сигурна, че ще изпадне в депресия. Какво да прави с толкова трудно извоюваната свобода? Всички ще го поздравяват за блестящата кариера, за оставеното наследство, за цялостното управление на фирмата. Но никой няма да има време за него — животът ще продължи да си тече и всички ще са потопени в него. Татко отново ще се почувства прокуден, но този път няма да има държава, в която да намери убежище.
— Ти имаш ли по-добра идея?
— Имам само една — не искам това да се случи и с мен. Не ме разбирай погрешно, не ви обвинявам за примера, който сте ми дали. Но имам нужда да променя нещо.
Спешно да променя нещо.
Диъдри О’Нийл, позната като Еда
Седеше в пълен мрак.
Детето, то се знае, веднага излезе от стаята — нощта е царството на ужаса, на кошмарите от миналото, от времето, когато сме бродили като цигани, както моят бивш учител — дано Майката се смили над душата му и прояви ласкави грижи за него, докато дойде времето да се върне.
Атина не знае какво да прави, откакто загасих лампата. Пита ме за сина си, казвам й да не се безпокои, да го остави на мен. Излизам, пускам телевизора, намирам канал с анимационни филми, изключвам звука — детето е като хипнотизираш), и готово, проблемът е решен. Питам се как е било в миналото, защото жените идваха за същия ритуал, в който сега Атина трябваше да вземе участие, водеха децата си, но нямаше телевизия. Какво са правели хората, които е трябвало да бъдат обучавани?
Б, това не е мой проблем.
Онова, което детето усеща пред телевизора — врата към друга реалност, — е същото каквото ще предизвикам у Атина. Всичко, е толкова просто и в същото време — сложно! Просто е, защото е достатъчно само да промениш нагласата си — повече няма да търся щастието. От този момент нататък аз съм независима, ще гледам на света със собствените си очи, а не с очите на другите. Ще търся единствено приключение в това, че съм жива.
А е сложно, понеже се питам защо няма да търся щастието, след като съм научила, че това е единствената цел, която си струва? Защо да рискувам по път, който другите не са рискували да изберат?
В края на краищата какво е щастието?
Любов, казват ми. Ала любовта никога не носи, а и никога не е носила щастие. Тъкмо обратното, свързана е с тъга, прилича на бойно поле, представлява много безсънни нощи, в които си задаваме въпроса дали постъпваме правилно. Истинската любов е екстаз и агония.
Тогава спокойствие. Спокойствие ли? Ако се вгледаме в Майката, тя никога не бездейства. Зимата се бори с лятото, слънцето и луната все не се срещат, тигърът преследва човека, който се страхува от кучето, което гони котката, която гони мишката, която плаши човека.
Парите носят щастие. Отлично, значи всички хора, които разполагат с достатъчно пари да живеят охолно, биха могли да престанат да работят. Но те продължават постарому, сякаш се боят да не загубят всичко. Парите носят още пари, истина е. Мизерията може да донесе нещастие, но обратното не е вярно.