— Ти ги упъти погрешно!
— Какво значение има! Така ще се загубят, а няма по-добър начин да попаднат на интересни места.
Положи мъничко старание отново да изпълниш живота си с фантазии. Над главите ни има небе, за което цялото човечество през хилядите години, когато го е наблюдавало, е успяло да даде някои разумни обяснения. Забрави какво си научил за звездите, и те отново ще се превърнат в ангели или в дечица, или в каквото ти се иска в момента. От това няма да станеш по-глупав, то е просто игра, която може да обогати живота ти.
На следващия ден, когато се върнах във вестника, се погрижих за всеки лист хартия, сякаш е лично пратено ми послание, а не писмо до институцията, която представлявам. По обяд отидох да говоря със секретаря на редакцията и му предложих да подготвя материал за богинята, която почитат циганите. Сметнаха идеята ми за отлична и решиха да ме изпратят да присъствам на тържествата в Меката на циганите — Сент-Мари-дьо-ла-Мер.
Колкото и невероятно да изглежда, Атина нямаше никакво желание да ме придружи. Каза, че нейният приятел — онзи полицай от Скотланд Ярд, когото използваше, за да ме държи на разстояние — няма да е много доволен да узнае, че пътува с друг мъж.
— Но нали си обещала на майка си да занесеш дреха на светицата?
— Обещах, но само ако селото ми е по път. Ако някой ден мина оттам, ще изпълня обещанието си.
Тъй като щеше да се връща в Дубай следващата неделя, замина със сина си за Шотландия, за да се види отново с жената, която сме били срещнали в Букурещ. Аз не си я спомнях, но така както съществуваше „фантомът любим“, можеше да съществува и „фантомът жена“ — вероятно беше още едно извинение, затова реших да не я притискам. Но изпитах ревност, че предпочита да е с други хора.
Изненадах се от чувствата си. Помислих си, че ако се наложи да отида в Близкия изток, за да подготвя материал за нарастващия интерес към недвижимите имоти, за който ми спомена някой от икономическия отдел, ще проуча всичко, свързано с терени, икономика, политика и петрол, стига това да ме сближи с Атина.
Сент-Мари-дьо-ла-Мер даде храна за прекрасна статия. Според преданието Сара била циганка и живяла в село на брега на морето. Когато лелята на Исус Мария Саломия заедно с други бежанци пристигнала там, за да се скрие от преследванията на римляните, Сара им помогнала, като дори накрая се покръстила.
На празненството, на което присъствах, парченца от костите на две жени, погребани под олтара, се изваждат от мощехранителницата и се вдигат, за да благословят с тях поклонниците, които идват от всички краища на Европа с каруците, музиката, инструментите и пъстрите си дрехи. След това статуята на Сара — в удивителни одежди — се изважда от едно място близо до църквата (Ватиканът така и не я е канонизирал) и се понася начело на процесия по обсипани с рози улици чак до морето. Четирима цигани в носии поставят реликвите в лодка с цветя, влизат във водата и разиграват пристигането на бегълците и срещата със Сара. Следва празникът — музика, песни и демонстрация на смелост в надбягване с бикове.
Един историк, Антоан Локадур, ми помогна да допълня материала си с интересни данни за света Сара. Изпратих в Дубай двете страници, написани за туристическата притурка на вестника. Получих само любезен отговор, с който ми благодареше за вниманието — нямаше нищо друго.
Поне се потвърди, че адресът й не е измислен.
Антоан Локадур, 74 г., историк, И Се Пе, Франция
Лесно е да идентифицираме Сара като още една от многото черни мадони, които съществуват по света. Сара-ла-Кали, както се нарича традиционно, е с благороднически произход и познава тайните на света. По мое мнение тя е още едно от проявленията на Великата майка, Богинята на сътворението.
И никак не ме изненадва, че все повече хора проявяват интерес към езическите обичаи. Защо ли? Защото Бог Отец винаги се свързва със строгостта на култа и с дисциплината. Докато Богинята Майка, тъкмо обратното, показва, че любовта стои над всички известни забрани и табута.
Явлението не е ново. Винаги когато религията прави догмите по-сурови, значителна група хора започват да търсят повече свобода в духовния контакт. Така е било и през средновековието, когато Католическата църква само е налагала ограничения и е издигала скъпи манастири. Като реакция се стигнало до появата на движение, което наричаме „магьосничество“. Опитвали са се да го унищожат, но въпреки това то е успяло да остави дълбоки корени и обичаи, оцелели през вековете.
В езическите традиции култът към природата е по-важен от преклонението пред свещените книги. Богинята е във всичко и всичко е част от нея. Светът е просто израз на нейната доброта. Съществуват много философски системи — като таоизмът и будизмът, — които премахват идеята за разграничаване между твореца и творението. Хората не се опитват да разгадаят тайните на живота, а да бъдат част от него. В таоизма и будизма, макар и без женската фигура, се изхожда от твърдението, че „всичко е едно“.