В култа към Великата майка онова, което ние наричаме „грях“ — обикновено грехът представлява нарушаване на условни морални норми, — вече не съществува. Сексът и нравите са по-освободени, защото са част от природата и не могат да бъдат смятани за плод на злото.
Новото езичество показва, че човек може да живее без институционализираната религия и същевременно да продължава своите духовни търсения, които да оправдаят съществуването му. Щом Бог е майка, значи просто трябва да се събираме и да я почитаме чрез ритуали, които да задоволяват нейната женска душа, включващи танци, огньове, вода, въздух, земя, песни, музика, цветя, красота.
През последните години това течение увлича все по-големи маси. Може би се намираме пред важен момент в световната история, когато духът най-сет-не се слива с материята, те стават едно цяло и се трансформират. Същевременно, предполагам, ще има яростна реакция от страна на организираните религиозни институции, които започват да губят вярващи. Фундаментализмът се разраства и вече е навсякъде.
Като историк аз се ограничавам до това да събирам данни и да анализирам този сблъсък между свободния култ и задължението да се спазват определени канони. Между Бог, който контролира света, и Богинята, която е част от света. Между хората, които се събират на групи за спонтанно отдаване на почит, и онези, които се затварят в кръгове, където ги учат какво трябва и какво не трябва да се прави.
Бих искал да съм оптимист, да смятам, че най-после човекът е открил своя път към духовния свят. Но знаците не са така обнадеждаващи — има нови преследвания от консервативно настроени хора и както често се е случвало в миналото, култът към Майката отново може да се окаже смазан.
Андреа Маккейн, актриса
Много е трудно да се опиташ да останеш безучастен и да разкажеш някоя история, започнала с възхита и завършила с гняв. Но ще опитам, съвсем честно ще направя усилие да опиша Атина, която видях за първи път в един апартамент на Виктория Стрийт.
Току-що се беше върнала от Дубай с пари и с желание да сподели всичко, което знае за тайните на магията. Този път бе прекарала само четири месеца в Близкия изток. Беше продала терени за построяването на два супермаркета и беше спечелила огромна комисиона. Каза, че е изкарала достатъчно пари, за да се грижи за себе си и за сина си в близките три години, а и можела да се върне на работа, щом пожелае. Сега обаче бил моментът да се възползва от настоящето и да изживее каквото й остава от младостта, както и да преподаде наученото.
Посрещна ме без особен ентусиазъм.
— Какво искате?
— Занимавам се с театър. Ще поставяме пиеса за женското лице на Бог. От един приятел журналист разбрах, че вие сте били в пустинята и на Балканите, при циганите, и имате информация по въпроса.
— Тук сте, за да научите нещо за Майката само заради пиесата, така ли?
— А вие защо го научихте?
Атина замълча, огледа ме от горе до долу и се усмихна.
— Имате право. Това беше първият ми урок като учителка — научи оня, който има желание да научи. Мотивът не е важен.
— Моля?
— Нищо.
— Театърът има свещен произход. Зародил се е в Гърция с химни в чест на Дионисий, бога на виното, на възраждането и плодородието. Но съществува схващането, че още от най-дълбока древност хората са имали ритуал, в който са се престрували на други. По този начин са се опитвали да влязат в контакт със свещеното.
— Втори урок, благодаря.
— Не разбирам. Дойдох тук, за да науча, а не да обучавам.
Тази жена започваше да ме дразни. Може би ме иронизираше.
— Моята закрилница…
— Закрилница ли?
— …един ден ще обясня. Моята закрилница каза, че ще науча каквото ми е необходимо само ако бъда предизвикана. А откакто съм се върнала от Дубай, вие сте първият човек, който ми показва как става това. Така думите й добиха смисъл.
Обясних, че докато правех някои проучвания във връзка с пиесата, съм обикаляла от учител на учител.
Но в уроците, които ми преподадоха, нямаше нищо необикновено. Може би остана само фактът, че любопитството ми нарастваше, докато се задълбочавах в темата. Добавих също, че тези хора изглеждат объркани и не знаят какво точно искат.